Клайв Къслър - Огнен лед

Петров дръпва мъжа настрани, а Остин грабва руля. Върху лодката се кръстосват лъчите на прожектори. Разов не е глупак — поставил е въоръжена охрана в лодки около кораба.

Нов откос попада в лодката. Има само един път за преодоляване на линията на охраната и той минава през нея. Остин насочва моторницата в пространството между два прожектора и тя се стрелва през охранителната линия. Хората на Разов прекратяват огъня за миг, за да не се изпозастрелят, но след като бегълците минават от другата страна на охранителната линия, отново започват да стрелят като луди.

Във водата около лодката се издигат стотици миниатюрни гейзерчета. Няколко куршума разбиват ветровото стъкло. Петров се хваща за главата и пада. Остин се привежда и изтръгва от двигателя последните му сили. Лодката е бърза, но тези на преследвачите са малко по-бързи. И от двете страни се приближават прожектори, Остин поглежда към брега. Няма да успее… но ето нова възможност. Точно пред него се изпречва осветеният корпус на „Конститюшън“.

Пореден страничен откос попада в корпуса на лодката при васерлинията и нанизва ред дупки във фибростъклото. Остин се мъчи да запази скоростта, но дупките са прекалено големи и коритото започва да се пълни. Извънбордовият двигател се задавя и угасва. Лодката се потапя като подводница. Остин започва да плува. Петров потъва. Кърт се гмурка подире му и като го хваща през врата, започва да тегли нагоре. На повърхността го посрещат ярка светлина и възбудени гласове.

Силни ръце го хващат за яката и го измъкват от ледените води. Кърт бърше очи и се вижда в десетметрова лодка. Няколко мъже в морски униформи, с тъмносини яки, гребат с привични движения. Петров е проснат в краката му, с кървяща рана на главата. Той му махва едва-едва.

— Как сте, сър? — пита млад мъж, седнал до Остин на кърмата, с ръка на руля. Върху бялата униформа, той е наметнал черен шинел със златни копчета, а на главата си има фуражка с черна козирка.

— Малко съм понакиснат. Благодаря за спасителната акция!

Кърмовият протяга ръка.

— Джош Слейд. Командир на американския ветроход „Конститюшън“. Видяхме ви оттам. — И той посочва кораба, разположен недалеч, с осветени от прожектори мачти.

— Казвам се Кърт Остин. Работя в НАМПД.

— Какво прави агенцията по тези места?

Слейд го гледа странно й Остин пипва изкуствения си нос. От водата се е отлепил наполовина. Кърт го отпаря и мята във водата.

— Дълга история! — Как е моят приятел?

— Кървенето сякаш престана. На борда ще му окажат първа помощ.

Откъм яхтата на Разов се носи музика. Остин се надява Каела и Ломбардо да са добре. От преследвачите няма и помен, но инстинктът и опитът му казват, че не ще да са много далеч.

— Някой забеляза ли моторниците, които ни преследваха?

— Само бегло. Бяха близо до вас, но щом потънахте, изчезнаха като дим. Така и не разбрахме, защо не ви се притекоха на помощ. Нямаме представа, къде изчезнаха. Спускахме капитанската лодка, та нямахме много време за гледане.

— Цяло щастие, че се оказахте точно на това място! Иначе имаше доста да си поплувам.

— Сто на сто. Обикновено не сме на вода. „Конститюшън“ прави само по едно плаване годишно. На Четвърти юли 68 68 Четвърти юли — националният празник на САЩ. . Сега сме излезли на среднощно плаване, по искане на губернатора и кмета. Какво стана? Защо изчезна лодката изпод краката ви?

Остин не вижда смисъл да увърта.

— Връщахме се от прием на голямата яхта. Онези лодки, които сте видели, ни потопиха с автоматен огън. Убиха и кормчията ни.

Младежът го гледа, сякаш се съмнява в психическото му здраве.

— Но ние не чухме никаква стрелба.

— Стреляха със заглушители.

— Сега като си помисля, наистина видяхме пламъчета, които биха могли да са причинени от изстрели. Взехме ги за еднократни светкавици от фотоапарати. И кои бяха тези типове? О-п-па… Ще ме извините за миг!

Слейд прекарва лодката под кърмата, на която са гравирани глава на орел и името на кораба. Застава под спускателното устройство, което прилича на две протегнати ръце от дърво. Гребците изваждат веслата от ключовете им и след като ги изправят вертикално, привързват лодката към подемника и се издигат на палубата.

Петров е измъкнат от лодката. Руснакът се е окопитил и е в състояние да върви, подкрепян от двама моряка. Някой импровизира легло от спасителни жилетки, та да не ляга върху коравата палуба. Друг моряк подава на Остин палто.