Клайв Къслър - Огнен лед

Слейд пристига тичешком.

— Никой чекиджия не успя да стъпи на палубата! — Потното му лице грее от гордост.

— Може би са схванали идеята — казва Остин. Зад гърба на Слейд се появява лице. Преди Остин да реагира, мъжът прехвърля крак през парапета и понечва да вдигне оръжие.

Остин запраща пиката си, като войн от племето масаи срещу скочил лъв. Нещастникът ахва от изненада и полита назад, с бълващ безцелни куршуми автомат.

Остин грабва една сабя и чува вик:

— Десен борд!

Викът идва откъм бойната платформа. Нападателите атакуват другата страна на кораба.

Двама от хората на Разов са яхнали парапета и свалят преметнатите през рамо автомати, за да посипят с оловен дъжд събраните на палубата хора.

Действайки по волята на чист инстинкт, Остин грабва най-близкото въже и като се оттласква с все сила от борда, литва над палубата, като Тарзан в джунглата, с насочени напред крака. Двамината вдигат поглед, за да съзрат някакво превъплъщение на Батман, което лети към тях. Времето не им стига да насочат оръжие и утроеното от инерцията тегло на Кърт ги изхвърля в морето. Остин достига края на траекторията си, люшва се назад и тупва на палубата, под радостните възгласи на изненадания екипаж.

— Ле-ле мале! — възкликва Слейд. — Къде сте го учил това?

— Гледал съм куп филми, по време на пропиляното си детство. Всички наред ли са?

— Има няколко синини и цицини, но вражи крак не бе допуснат на борда.

Остин се усмихва, потупва моряка по рамото и се ослушва.

— Какво е това?

— Мотори.

Притичват до парапета и поглеждат надолу. Забелязват три дири. Екипажът надава радостен рев, но той бързо секва. Лодките спират и отново започват да проблясват огънчета. Този път огънят е насочен към платната. Те стават на парцали. По палубата се сипе дъжд от парчета дърво и въжета. Наблюдателите се спускат като акробати от платформата си.

— Гадни страхливци! — реве Слейд. — Като не могат да го превземат, искат да го направят на парчета. — Връз главата му пада къс платно. — Трябва да направим нещо!

— Вие не трябваше ли да произведете салют от двадесет и един изстрела?

— Какво? А, да, две оръдия на предната палуба. Всеки ден стреляме с тях по залез. Зареждат се през дулото. Преработени са за изстрелване на триста и осемдесет милиметрови снаряди, но стреляме само с халосни, освен ако някой път не забравим тенекиените капаци и те праснат някоя полицейска лодка.

— Приятелчетата ни не могат да знаят, че са халосни.

— Така си е.

Остин нахвърля набързо своя план. Слейд бяга при кормчията и разпорежда нов курс. „Конститюшън“ бавно обръща нос срещу лодките.

Слейд събира оръдейците си и те бързат към предната палуба. Оръдията са заредени за нула време. Остин поглежда през оръдейните отвори и съзира лодките на нападателите. Те се готвят за нова атака. Поемането на инициативата от ветрохода ги обърква. Остин изчаква разстоянието да се съкрати, колкото е възможно. Лодките започват да се раздалечават една от друга.

— Сега! — нарежда Кърт и прави крачка назад, като запушва уши с длани.

Слейд дръпва въженцата. Разнася се двоен тътен, палубата се обвива в бял пушек, а откатът на оръдията е овладян от здрави въжета. Оръдейците нарочно не са махнали капачките от дулата.

Блъфът сработва. Нападателите виждат приближаването на големия черен кораб, чуват страховития гърмеж и свистене във въздуха. Виждат и два водни гейзера, вдигнати от тенекиените капачки. Лодките побягват като подплашени зайци и изчезват зад вълнолома.

Оръдията изревават още един път, този път с напълно халосни заряди.

Едва заглъхнал оръдейният рев, надига се друг, от човешки гърла.

— Приемът свърши! — констатира Остин.

Слейд се хили от ухо до ухо. Последвалият коментар може и да не остане в аналите на историята, като безсмъртните слова „Не предавайте кораба!“ или „По дяволите торпедата!“, но загледан в оставените от бягащите лодки дири, Остин не може да спори с младия мъж, когато той заявява:

— Старият боец все още може да рита!

Вашингтон

Сендекър оглежда Овалния кабинет и си мисли за безбройните решения на живот или смърт, които са вземани в прочутото помещение. Трудно е да се повярва, че политическият водовъртеж, който не дава мира на Вашингтон, има за свой център затвореното между тези стени, спокойно пространство. При последното му посещение в Белия дом, го бяха третирали като парий и бе предупреден да не си пъха носа във въпроси, свързани с националната сигурност, но след като НАМПД спаси екипажа и капитана на NR-1 и спести на правителството сериозни затруднения, адмиралът придоби тежестта на четиристотин килограмова горила. Без да губи време, той започна да се ползва от новото положение.