Клайв Къслър - Огнен лед

— Може би е редно да чуем мнението на авторитет в тази област, за да се разсеят всякакви съмнения.

— Това е добра идея — казва президентът. — Кога може да стане това?

— Когато го повикаме от приемната. Всъщност, довел съм двама — доктор Лирой Дженкинс, работил като океанолог в Мейнския университет и доктор Ханк Рийд, геохимик от НАМПД.

— Никъде не ходиш без подкрепления, а Джеймс? — отбелязва с усмивка президентът.

— Останало ми е още от военната академия. Защо да се рискува с едно торпедо, след като могат да се изстрелят няколко? Позволих си и волността да доведа главния ни компютърен специалист Хирам Йегър.

Президентът промърморва нещо в интеркома. След няколко минути, един служител на Тайната служба въвежда Йегър, Рийд и Дженкинс. Йегър не е чужденец в коридорите на властта, а и не се впечатлява от никого, който не използва в речта си думата „мегабайт“. За да изрази уважение към служебното положение на президента, той си е облякъл износено спортно сако, а обичайните джинси е допълнил с чифт нови туристически обуща. Дженкинс е в кафявия си костюм, от университетските години и купена специално за случая синя риза. Рийд е положил титанични усилия, да се справи с косата си, но дори костюмът и връзката не могат да премахнат впечатлението, че от градината се е измъкнал някакъв гном.

Дори и да е имал усещането, че вижда пред себе си най-странната човешка колекция, посещавала някога този кабинет, президентът е достатъчно тънък дипломат, за да не даде никакъв признак за това. След нова серия ръкостискания, той казва:

— Адмиралът ми разказа току-що за тази история с цунами в Мейн. Той изглежда е на мнение, че това е дело на човешка ръка.

Дженкинс пипа нервно възела на връзката си. С внимателни подканвания, от страна на президента, той излага историята на Роки поинт, както и резултатите от своите проучвания.

Президентът се обръща към Рийд:

— Съгласен ли сте с доктор Дженкинс?

— Напълно. Не съществуват никакви основания да се усъмним в правилността на неговите заключения. Моите собствени изследвания показват, че ако върху определени точки на шелфа се приложи усилие, може да се стигне до посочения от доктор Дженкинс резултат.

Намесва се и Остин:

— Описах на сведущи хора съоръжението, приличащо на ракета, което видях в трюма на атаманския кораб. Според тях, това може да се окаже мощна бомба, с насочено действие, способна да прониква на голяма дълбочина в морското дъно. Може би разполага с няколко бойни глави, също като ядрените балистични ракети.

— Не искаш да кажеш, че има ядрена глава, нали? — пита президентът с тревога.

— Доколкото разбирам, работата може да се свърши и с конвенционална. Някои от по-новите модели са почти толкова мощни, колкото и атомните. Има и друго. От капитана и пилота на NR-1 научих, че подводницата е била използвана за търсене на уязвими места по шелфа.

— Къде се намира сега този кораб?

— Край бреговете на Нова Англия. Помолих сателитните ни специалисти да поразгледат наоколо. Всеки момент очаквам куриер с последните данни.

— Ще кажа в приемната да го пратят веднага при нас. — Президентът се обръща към вицепрезидента: — Нали си спец по мините, Сид? Знаеш ли нещо за метановия хидрат?

Спаркман, който мълчи по време на изложението, има вид като да е глътнал оцет.

— Да, господин президент. По принцип това е замръзнал газ. Някои го наричат огнен лед.

— Да се върнем към подробностите, доктор Дженкинс. Какво можем да очакваме край бреговете си?

Дженкинс изглежда угрижен, сякаш му е хрумнала нова тревожна мисъл.

— Размерът на щетите зависи от дълбочината на дъното в близост до брега, формата на залива и от това дали има река. — Той си поема дълбоко дъх. — Възможно е вълната да достигне тридесет и пет метра, след като се удари в брега.

Президентът е смаян.

— Това може да причини щети, които дори не сме в състояние да си представим!

— За съжаление, има и по-лоши неща от цунами! — казва тихо Дженкинс.

— Кое би могло да е по-лошо от гигантска вълна, която удря гъсто населена област? — пита президентът.

Дженкинс отново въздъхва.

— Господин президент… изпускането на голямо количество метан може да предизвика всеобщо затопляне на атмосферата.

— Какво? Как може да стане това? Мислех, че трябва да се справяме само с неприятности, причинени от човешка ръка.

— Така е, но… нека ви дам един пример! През единадесети век е имало изпускане на голямо количество метан в атмосферата. Започнало затопляне в световен мащаб. Тропикът стигнал чак до Англия, а океанът навлязъл до Аризона.