Клайв Къслър - Огнен лед

— Предпочитам слизането от този борд — заявява Траут, с характерното си чувство за хумор, — макар че може никога вече да не отида за риба, след като видях мрежата, от гледната точка на самата риба.

Сендекър се смее.

— Напълно ли сте убедени, че никой на борда няма да допусне, че морячетата са освободени?

— Може някой от екипажа да си спомни, че ни е видял и да свърже нещата с липсващите водолазни костюми и отворения люк на шлюза, но се съмнявам, че ще допуснат възможността някой да извърши толкова отчаяно нещо и да се измъкне невредим.

— И аз така мисля. Те ще докладват на Разов за липсата на пленниците, но ще приемат, че са загинали от удавяне или преохлаждане. Дори да заподозрат чуждо проникване, надали биха споделили тези си подозрения с Разов, който без съмнение би ги убил.

— Той може да научи истината, когато военните съобщят за спасяването на целия екипаж.

— Помолих морските да потулят цялата работа, което те направиха с най-голяма охота. Всички членове на екипажа ще се приберат при семействата си и ще получат дългосрочни отпуски за почивка и възстановяване.

— Това ще ни спечели време.

— Всяка минута ще ни бъде от полза! Наспете се хубавичко, а утре заран ще поговорим!

Сендекър оставя Траут пред къщата му в Джорджтаун, а сетне откарва Остин до Феърфакс. Остин пуска чантата си във входното антре, а сам отива в кабинета си, просторно помещение, обзаведено в колониален стил, пълно с книги и колекцията му от съвременен джаз.

Червената светлина на телефонния секретар премигва. Прослушва обажданията, за да установи с радост, че Завала се е върнал от Англия. Кърт взема една бира от хладилника и се настанява в креслото, с телефон в ръка. Джо вдига слушалката след първото позвъняване. Разговарят надълго и широко. Завала разказва за срещата си с лорд Додсън, а Кърт споделя преживяното на кораба.

Остин излиза на верандата и поема дълбоко влажния речен въздух. От това главата му се прояснява. Замисля се за драмата в Черно море, разиграла се преди десетилетия. С течение на времето, хората, които са се борили за живота си тогава, са станали така безплътни, както и светлините по брега на Мериленд. Ехото от гласовете им обаче и днес се чува, след повече от осемдесет години.

Според казаното от Завала, императрицата и нейните дъщери са се намирали на борда на „Одеска звезда“, заедно с малка част от царското съкровище, когато корабът е бил нападнат и потопен. Съкровището се намира сега вероятно в ръцете на Разов. Остин не може да си отговори на въпроса, защо един по-богат от Крез човек ще си дава толкова труд, за да измъкне още малко злато под морската повърхност. Алчността не знае предел, заключава той.

По-съществен е фактът, че великата княгиня Мария изчезва. Лорд Додсън се безпокои от евентуалния политически отзвук, ако и когато новината се разчуе. Остин се мръщи при мисълта за мълчаливото съучастие на британската корона в печалните събития. Историята може да попритесни някоя и друга известна фамилия, но самите участници са отдавна покойници. Недостойното поведение на лица с високо положение не може да предизвика днес скандала, който би вдигнало навремето. Остин се вълнува повече от въпроса, по какъв начин цялата работа се свързва с АТАМАН и каква угроза заплашва Съединените щати.

Кърт поглежда часовника си. Не е усетил, кога е станало толкова късно, не си е давал сметка за степента на собственото си изтощение. Той се помъква към разположената в купичката спалня, тръшва се в леглото и заспива за миг като убит.

Остин се събужда призори, облича си тениска, шорти и бейзболна шапка, слага кафе в кафеварката и отива да измъкне изпод къщата осем метровия си скул 65 65 Скул — състезателна лодка, с издължена и тясна форма, много лека и с две весла, в която седалката на гребеца се плъзга напред-назад при движенията му, докато стъпалата са здраво опрени. „Мас Аеро“. Тъкмо се готви да извади осемнадесет килограмовия пластмасов корпус от стойката му, за да погребе малко по река Потомак, когато чува телефонът да звъни. Ядосан от намесата в отдавна установената от него рутина, той скача по стълбите към партерния етаж и грабва слушалката.

— Разгадахме го — казва Йегър, с дрезгав от умора глас. — Искам да кажа, че Макс и аз почти стигнахме до отговора.

— Да се радвам ли или да плача?

— Може би и двете. Макс работи през цялата нощ. Куп неща свърши. Включи си компютъра, за да ти покажа за какво става дума!