Клайв Къслър - Огнен лед

— „Гепих“? — диви се Дженкинс. — Тя нали така каза — гепих?

Хоз също клати глава.

— Целият си живот съм прекарал по тези места и не знам някой да е казал „гепих“. Какво значи това?

Траут едва сдържа усмивката си. Като бъбри някакви извинения, той пояснява, че жена му е гледала много епизоди от „Тя пише за убийства“, които се заснемат в холивудска версия на мейнска къща. После сочи едно петънце на радара и възкликва възбудено:

— Ето го! Няма никакво съмнение!

Остин добавя надвесен над рамото му:

— Гепихме го!

Дженкинс увеличава скоростта. Останалите лодки правят същото. Това не е само проява на нетърпеливост. Дженкинс не се оставя да бъде заблуден от привидната кротост на морето. Той наблюдава с опитно око пенливите „зайчета“ по гребените на вълните, скъсените разстояния между тях, накъдрената повърхност на водата.

— Времето се разваля! — заключава той.

Остин отвръща:

— Чух прогнозата на автоматичната станция по радиото.

— На мен не ми трябва някакъв компютърен глас да ми каканиже, кога да чакам буря — казва Дженкинс с усмивка. — Човек трябва да знае как да разчита изпращаните му сигнали.

Откакто са излезли от пристанището, той не спира да наблюдава сгъстяването на облаците, както и промяната в цвета на водата, станала вече масленозелена. Вятърът ги е отнесъл няколко пункта на изток.

— Ако си свършим бързо работата тук, може би ще успеем да се приберем в пристанището, преди да се разрази бурята. Проблемът е в това, че ако морето се развали, може да се окаже опасно да теглим мрежата.

— Разбирам — отговаря Остин. — Двамата с Пол ще се приготвим.

— Няма да е лошо — обажда се полицаят Хоз, с неестествено за него напрежение в гласа. — Не сме сами.

Шерифът сочи огромна, тъмна сянка, която се извисява в събиращата се мъгла. Аморфната маса приближава и очертанията й се втвърдяват в силует на много голям кораб. Съдът е напълно черен. През надстройката му преминава единствен димоход. По цялата му палуба, стърчат като игли на таралеж множество кранове и други товароподемни съоръжения. Мрачната, светопоглъщата окраска на корпуса му придава зловещ вид, което не убягва на останалите рибари.

От говорителя се разнасят възбудени гласове. Един рибар казва:

— Господи, Рой, що за чудо е това? Прилича на плаваща катафалка.

— Направо си е гробище — добавя друг.

Остин се усмихва при тези думи. Ако някой ги слуша, ще разбере, че не са отрепетирани реплики. Дженкинс предупреждава колегите си да внимават, за да не се натресат в кораба. Те нямат нужда от предупреждения и се държат на почтително разстояние от чудовището. Остин определя скоростта му на около десет възела.

Когато приближава, „Атамански изследовател“ сякаш забавя ход. На палубата му се откроява някакво петънце. То става по-голямо и започва да бръмчи като стършел в гнездото си. След малко черният хеликоптер прелита ниско над рибарската флотилия. Дженкинс и Хоз му махват приятелски. Машината обикаля няколко пъти и се връща на кораба.

Остин го наблюдава спокойно от вътрешността на кабината, където двамата с Пол приготвят снаряжението си.

— Май издържахме проверката — отбелязва той.

— Приемът беше значително по-радушен от този, който ни устроиха, на двамата с Гемей, в пристанището на Новоросийск.

— Благодари за това на Дженкинс. Негова е идеята да домъкне цял куп свидетели, та атаманите да държат ръцете си прибрани.

Остин е доволен, че се вслуша в съвета на рибаря учен. Дженкинс изтъкна преимуществото на по-голямата численост. След като корабът се навърта в рибарската акватория, няма нищо необичайно, да се натъкне на голяма риболовна флотилия. Всъщност, самият Остин не вижда нещо повече от пет-шест лодки, които влачат мрежи подире си.

Остин основа сегашния си план върху успешното използване на лодката на капитан Кемал, при проникването в изоставената военна база. Все пак, онази задача беше значително по-лека от сегашната. Вместо с буйните казаци — любители на поло, сега щяха да се сблъскат с дисциплинирани и добре въоръжени часови.

Настъпва очакваният от Кърт момент. Корабът забавя ход и спира. Дженкинс е съоръжил лодката си с кърмови трал. С помощта на полицейския началник, той пуска мрежата във водата. После лодката бавно потегля, като описва дъга, на стотина метра от кораба. Маневрата дава възможност на хората на борда му да разгледат подробно рибарския съд. Онова, което не им позволява да видят, са двамата леководолази, увиснали на противоположния борд.