Клайв Къслър - Огнен лед

— Моля те, Макс, покажи какво би се случило, ако ръбът на шелфа се огъне точно над най-големите залежи.

За няколко мига, над епицентровете се надигат вълни, високи десет метра, които връхлитат брега, заливат го на десетки километри навътре, нахлуват в заливи и срещу теченията на реките.

Очите на Рийд мигат често зад дебелите лещи.

— Сбогом, Бостън, Ню Йорк, Вашингтон, Чарлстън и Маями!

— Мет е смърт! — казва тихо Йегър. Забелязал недоумението на двамата по-възрастни мъже, той обяснява: — Стара хипарска поговорка, която предупреждава за опасностите от употребата на метамфетамини.

— Това е по-лошо от всякакви наркотици, приятелю! — отбелязва Рийд.

Дженкинс се прокашля.

— Има още нещо. — Разказва им за гигантския кораб, срещнат същия ден.

— Да не искате да кажете, че виждате някаква връзка между него и цунами? — пита Йегър.

Дженкис кимва.

— Забелязахте ли надписи по него?

— Да. Регистриран е в Либерия, както хиляди други, а на кърмата пишеше „Атамански изследовател II“. Проверих в речника. Думата означава казашки командир.

— Атаман? Сигурен ли сте?

— Да, говори ли ви нещо?

— Може би. Докога сте във Вашингтон, доктор Дженкинс?

— Нямам представа. Колкото се наложи. Защо?

Йегър се надига от стола си.

— Искам да ви запозная с някои хора.

Слънчевата светлина, проникваща през оцветените стъкла на високите до тавана прозорци, обагря острите черти на адмирал Сендекър в морско зелено и го кара да прилича на бронзова отливка на Нептун. От разположения на последния етаж кабинет, той има прекрасна гледка към официалните сгради на столицата. Потънал в размисъл, адмиралът стои прав пред прозореца и обхваща с поглед Белия дом, високия шпил на паметника на Вашингтон и купола на Капитолия, като граблива птица, която търси плячката си.

През по-голямата част от преди обеда, Остин му е разказвал за събитията в Черно море. Адмиралът е очарован от чутото за базата за подводници и е силно заинтригуван от контактите с Петров, както и от връзката между „Одеска звезда“ и лорд Додсън, когото е срещал в миналото. От време на време, иска допълнителни сведения или предлага свои идеи. Слуша внимателно и без да се намесва изложението за събитията на борда на „Морски ловец“, като подръпва мълчаливо острата си брадичка. В края на това тъжно повествование, той става и се отправя към прозореца, където остава дълбоко замислен.

След известно време се обръща към Остин и Гън, които седят в кожени фотьойли пред бюрото му и казва:

— За цялата си кариера като морски командир, не съм загубил нито кораб, нито екипаж. Да пукна, ако това ми стане навик, на стари години! Този кучи син и приятелчето му Разов, да не помислят дори, че ще им се размине!

Температурата в стаята сякаш спада с поне двадесет градуса.

Сендекър се връща на мястото си зад бюрото.

— Как е мис Монтегю, младата дама, която е оцеляла?

— Корава жена — отвръща Остин. — Настоя да остане на борда, докато новият екипаж връща „Морски ловец“ в пристанището.

— Имайте грижата да ме запознаете с нея, когато се прибере!

— Ще го направя — обещава Остин. — Какви са последните новини от ЦРУ?

Сендекър посяга към овлажнителя на бюрото си, измъква пура и я пали.

— ЦРУ е тръгнало по грешна следа, във ФБР са скептично настроени, а армията не върши особено полезна работа, преди да й посочиш цел и да дадеш ясни заповеди. Държавният секретар не отговаря на обажданията ми.

— А Белият дом?

— Президентът се отнася с разбиране и съчувствие, естествено. Сред сътрудниците му обаче, май долових известна доза злорадство, някакъв намек, че касапницата е нещо като справедливо отмъщение, че си врем носа, дето не ни е работа. Ядосани са, че НАМПД спаси отвлечения екипаж.

— Какво значение има кой го е спасил, след като е вече спасен? — чуди се Остин.

Сендекър изпуска облак червеникав дим, който за момент обвива главата му.

— Предполагам, че въпросът е чисто реторичен, доколкото ти прекрасно познаваш нравите на този град. Понятието благодарност просто не съществува в неговите черти. Отмъкнахме им славата и те не са доволни, естествено.

Гън въздъхва.

— Най-голямата дивотия е — обажда се Гън, — че според някои, именно нашата намеса била причина капитанът, пилотът и лодката все още да са в неизвестност.

— Благородно е от наша страна — отбелязва Сендекър, — че даваме възможност на други институции да крият собствената си некадърност зад наш гръб. Но що се отнася до случая „Морски ловец“, опасявам се, че НАМПД е оставена сама да се оправя. Нещо ново около този субект, Борис?