Клайв Къслър - Огнен лед

Прибрежните рибни ресторанти, рибарското пристанище и скандалният мотел отсъстват. От водата стърчат развалини, също като криви зъби. Оцветени в „дей-гло“ 62 62 Дей-гло — специална боя, която отразява ярко насочена към нея светлина. Използва се за оцветяване на пътни знаци, шамандури и др. шамандури означават местата на потънали съдове. Кранове свеждат чела над развалини по брега. Най-разнообразни дребни отпадъци се носят по водата.

Ако беше поетична натура, Остин би казал, че голямата вълна е отнела душата на града.

— Ама че бъркотия! — е всичко, което казва по въпроса.

— Можеше да е по-лошо — обажда се полицейският началник Чарли Хоз, който е застанал до Остин на десния борд.

— Да, ако се бе треснала ядрена бомба — съгласява се Кърт.

— Ъ-хъ — заключава полицаят, който не иска да остави последната дума на пришълец.

Остин се е запознал с Чарли преди няколко часа. Специален самолет на НАМПД е докарал него, Траут и Дженкинс до летище Портланд. Там ги очакваше шефът Хоз с полицейска кола, за да ги закара до Роки поинт.

След срещата при Сендекър, Остин се върна в кабинета си, за да разгледа под силна лупа сателитни снимки на „Атамански изследовател“. Макар и направени от хиляди метра височина, изображенията са ясни и контрастни. Виждат се дребни подробности. Лесно се разчита името на кораба, виждат се хора по палубите.

Остин остава поразен от приликата с „Гломар“, двеста метровия гигант, построен от Хауърд Хюз, по поръчка на американското правителство, за да извади потънала съветска подводница през 1970 година. Огромни кранове, също като на „Гломар“, стърчат нагоре, като сондажни кули на нефтена морска платформа.

Остин разглежда внимателно целия корпус, като обръща особено внимание на палубните участъци, близо до подемните съоръжения. Прави няколко скици и сяда в креслото си, със самодоволна усмивка. Измислил е как да се качи на борда. Идеята е свързана с много въпросителни, а реализацията й зависи от това, доколко ще успее да приближи кораба. Той ще изчезне, още при появата на някой от съдовете на НАМПД. Мисли известно време за случая с капитан Кемал и миг по-късно пита по телефона Йегър, къде се намира Дженкинс.

— Доктор Рийд го развежда из агенцията, в качеството му на VIP персона. След това ще го настани за нощувка, преди да отлети обратно за Мейн утре сутринта.

— Намери ги, моля те и ми звънни!

След няколко минути телефонът звъни. Остин разкрива плана си пред Дженкинс, като не се мъчи да крие опасностите. Жителят на Роки поинт не се поколебава нито миг. Когато Остин свършва с изложението на шантавата си идея, той просто казва:

— Ще направя всичко по силите ми, за да се докопам до гадовете, които съсипаха моя град!

Остин му заръчва да продължи обиколката си, докато той проведе няколко телефонни разговора. Най-напред се обажда в транспортната служба, за да провери дали има възможност за по-бързо придвижване. След това звъни на Траут в дома им в Джорджтаун. Обажда се Пол и Остин му обяснява обстановката.

Дженкинс от своя страна се свързва с рибарите, които все още разполагат с лодки и ги пита, дали биха помогнали за една работа. По идея на Остин, той им казва, че НАМПД се нуждае от съдовете им за провеждане на дълбоководно проучване. Като награда, освен щедрите парични суми, те ще получат и необходимите за възстановяване на пристанището средства, без да се минава по трънливия път на нормалното бюджетно финансиране.

Дженкинс се справя със задачата без усилие и когато напуска пристанището, подире му се нареждат още шест рибарски съда. Чарли Хоз настоява да ги придружи и Дженкинс го взема с радост на борда. Полицаят е бил професионален ловец на омари, преди да сложи пагона и още не е загубил моряшките си качества.

Малката флотилия заобикаля скалистия нос, който е дал името на града 63 63 „Роки“ означава „скалист“. и се отправя в открито море. То е зелено като стъклена бутилка. Няколко малки облака висят в лазурното небе. Духа лек, западен бриз. Лодките държат курс на изток, после на юг, като се люлеят от вълните. На определени интервали, от НАМПД се обажда Гемей, за да предаде координатите на търсения кораб, следен от сателит.

Остин ги нанася върху карта на Залива Мейн — обширно водно пространство, отделящо брега на Мейн от извитата ръка на нос Код. Корабът мързеливо описва голяма окръжност. Гемей използва най-прост код за съобщенията си, така че всеки неволен слушател да ги приеме за обикновено рибарско дърдорене. Дженкинс и Хоз възпитано не протестират срещу начина, по който тя съсипва мейнския диалект. Но когато от говорителят се чува „гепих бая парче тон север — североизток от последните координати“, те не издържат.