Клайв Къслър - Огнен лед

— Той е пълна откачалка. Най-добре е да съсредоточим усилията си върху Разов. Според последни сведения, яхтата му е напуснала Черно море и сега се мъчим да я засечем.

— Ще трябва да се постегнем! — казва адмиралът.

Интеркомът звъни и се чува гласът на секретарката:

— Зная, че сте зает, адмирале, но мистър Йегър и още двама господа са тук. Било много спешно!

— Да влязат! — Миг по-късно, вратата се отваря и в кабинета влиза Йегър, следван от малкия доктор Рийд и някакъв непознат. Сендекър е плавал твърде дълго, за да разпознае моментално рибаря у Дженкинс, особено след като усеща загрубялата от морска вода и мрежите длан.

Приветства тримата горещо и ги кани да се разположат удобно.

— Е, Хирам, какво те е накарало да се измъкнеш от твоята Светая светих?

— Мисля, че доктор Дженкинс би обяснил по-добре от мен.

Дженкинс се смущава малко от присъствието на легендарния шеф на НАМПД. Щом започва обаче, той уверено набира скорост. Когато свършва, Рийд дава мнението си на геохимик. Накрая Йегър обобщава казаното и раздава разпечатаните диаграми, показани от Макс на екрана. Сендекър се е облегнал в креслото си и внимава за всеки детайл.

Когато всички се изказват, той се навежда над интеркома.

— Моля, извикайте доктор Уилкинс от геоложкия отдел!

Доктор Елууд Уилкинс пристига след броени минути. Той е слаб, сдържан представител на Средния Запад, който прилича на кротък актьор, изпълняващ винаги образи на аптекари или семейни лекари. Сендекър придърпва още един стол близо до бюрото си. Подава на Уилкинс диаграмите и му оставя няколко минути, да ги разгледа. Ученият го прави и вдига поглед.

Сендекър отговаря на мълчаливия въпрос:

— Тези господа изразяват опасението, че е възможно да се предизвика свличане на континенталния шелф в обозначените области, което да предизвика цунами. Макар да ценя високо тяхното мнение, не е беда да се изслуша и това на незаинтересован специалист. Какво ще кажете?

Уилкинс се усмихва.

— Не мисля, че съществува опасност да бъде отнесен в морето крайбрежният панорамен булевард.

Сендекър вдига вежди.

— Но — добавя Уилкинс, — според някои най-нови проучвания, очертаната от тях хипотеза съвсем не е фантастична. Скалата под континенталния шелф в тези участъци е силно хигроскопична. Ако налягането върху нея достигне критични параметри, водата ще бъде изстискана. Все едно, че стъпваме върху балон. В този случай може да се получи хлътване на морската повърхност, последвано от надигане на високи вълни. Мои колеги в университета са моделирали такива вълни и твърдят, че възможността е доста реалистична.

— Такива свличания се получават при земетресение, нали? — пита Сендекър.

— Да, едно земетресение положително е в състояние да ги предизвика.

— Може ли да стане и на източното крайбрежие? — иска да знае Гън.

Уилкинс тупа с показалец свитъка диаграми пред себе си.

— Това тук дава отговор на въпроса. Континенталният шелф се проточва по цялото протежение на брега. На няколко места, той е разцепен от дълбоки разломи и опасността в тези райони е по-голяма.

— Може ли да се предизвика свличане и по друг начин?

— Не може да стане спонтанно. Повече от това не мога да кажа. Това е съвсем нова област в науката.

— Имах предвид, ако се получи освобождаване на метанов хидрат.

— Защо не? Ако хидратният слой бъде дестабилизиран, гигантски пластове наоколо могат да се раздвижат и да родят високи вълни.

Сендекър почти вижда как на устните на Уилкинс се оформя въпрос. Той прекъсва разговора.

— Благодаря ви, докторе! Както обикновено, оказахте неоценима помощ. — Изпраща учения до вратата, потупва го по гърба и още един път благодари. Връща се при останалите и казва: — Надявам се, че не се обидихте от тази моя покана към доктор Уилкинс. Исках да чуя и мнението на трета страна.

— От чутото обаче — казва Гън, — излиза, че е твърде възможно Разов да се е научил да предизвиква цунами. Вълната при Роки поинт е суха тренировка, ако ми позволите този израз. Ако догадките ни се окажат правилни, той е в състояние да причини гигантско по мащаби бедствие.

— Ключът се крие на борда на „Атамански изследовател“ — казва Остин. — Трябва да го открием!

— Ще трябва да направим нещо повече — намесва се енергично Сендекър. — Ще трябва да проникнем в него!

Роки поинт, щат Мейн

Преди голямата вълна да го удари, Роки поинт е типично мейнско градче, а живописното му пристанище и красиви къщи се появяват върху хиляди календари и пощенски картички. Спретнатата „Главна улица“ е като извадена от рисувана приказка. Обърнал сега поглед към града, от борда на лодката на Дженкинс, Остин си мисли, че той много прилича на онези картинки, в които трябва да се открият умишлено допуснати грешки. Много неща са сбъркани в тази картинка.