Клайв Къслър - Изгубеният град

Остин пристъпи през отвора, последван от Скай и Емил. Слязоха по две стълбища. Температурата падна и въздухът замириса на блато. По стените лъщеше вода и капеше по главите им. Продължиха да слизат надолу, докато Емил най-сетне им нареди да спрат пред една ниша около метър и петдесет широка и метър и двайсет дълбока.

Мушна факелът в един свещник и дръпна парчето плат от една купчина с тухли. До тухлите имаше мистрия и кофа с хоросан. От една ниша извади тъмнозелена бутилка вино, покрита с прах и паяжини. Беше запушена с коркова тапа, която Емил извади със зъби, и подаде шишето на Остин.

— Пийте, мосю Остин.

Остин гледаше бутилката.

— Може би трябва да го оставим да подиша.

— Имало е няколко века да диша — рече Фошар и посочи с пистолета си: — Пийте!

Остин се ухили глупаво, като че ли си мислеше, че оръжието е играчка. Допря гърлото на шишето до устните си. Виното покапа по брадичката му и той го изтри с ръка. Предложи бутилката на Фошар, но онзи отказа:

— Не, благодаря, предпочитам да остана в съзнание.

— А?

— Прекалено много неприятности ни докарахте — каза Емил. — Майка ми поръча да се отърва от вас по най-уместния начин, за който се сетя. Добрият син винаги слуша майка си. Себастиян, поздравѝ отново мис „Буше“.

От сянката се появи фигура и факелът освети бледите черти на мъжа, когото Остин беше кръстил бледия. Дясната му ръка висеше с превръзка за шията.

— Познавате се със Себастиян — каза Емил. — Той има подарък за вас, мадмоазел.

Себастиян хвърли стрела от арбалет в краката на Скай.

— Това е ваше.

— Какво става? — попита Остин.

— Във виното имаше паралитично вещество — обясни Емил. — След секунди няма да можете да се движите, но всичките ви сетива ще продължат да функционират отлично и вие добре ще знаете какво се случва с вас. — Той извади чифт белезници изпод пелерината и ги разклати пред лицето на Остин. — А може би, ако кажете: „В името на Божията милост, Монтрезор“, ще ви пусна.

— Копеле такова! — отвърна Остин. Той се подпря с ръка на стената, усетил как силата напуска краката му, но очите му не изпускаха стрелата от арбалет на два метра от него.

Скай ахна от ужас при появата на Себастиян, но като видя какво става с Остин, тя се хвърли напред и стисна Фошар за ръката, с която държеше пистолета. Себастиян я заобиколи отзад и уви здравата си ръка около шията й. Въпреки че другата му ръка беше неизползваема, силата му беше забележителна и Скай започна да се задушава.

Изведнъж Остин се изправи. Хвана бутилката за гърлото и я стовари върху главата на Себастиян. Бутилката се счупи, пръскайки навсякъде стъкла и вино. Себастиян пусна Скай, която падна на пода, постоя прав няколко секунди със слисан поглед и се стовари на земята като отсечена секвоя.

Емил се дръпна, за да избегне падащото тяло, и насочи дулото на пистолета към Остин. Кърт хвърли една тухла и го уцели в гърдите. Опита се да хване оръжието, но Фошар успя да стреля. Изстрелът беше напосоки и куршумът уцели стената на сантиметри от главата на Остин. По бузата му се посипаха парченца от стената, а очите му за кратко ослепяха от близкото присветване на дулото. Остин се препъна в тухлите и падна на колене. Фошар пъргаво се дръпна.

— Много жалко, че няма да преживеете бавната смърт, която ви бях предвидил — каза Емил. — Но като бездруго сте на колене, защо не помолите за живота си?

— Не мисля да го правя! — отвърна Остин. Пръстите му се свиха около тънка дървена пръчка. Той вдигна стрелата и я заби в стъпалото на Емил.

Острият й връх лесно проби позлатената пантофка. Емил нададе силен вик, който отекна в подземието, и пусна пистолета.

Остин вече беше на крака. Прицели се в челюстта на Емил и с цялата си сила и тежест стовари върху нея кроше, което едва не отдели главата на Фошар от раменете му. Пистолетът издрънча на пода и Емил се сгърчи до другарчето си. Остин помогна на Скай да се изправи. Тя държеше гърлото си с ръка и с мъка си поемаше въздух.

Той се увери, че Скай все пак може да диша, а после се наведе над мъжа с брашненото лице.

— Май Себастиян допусна виното да го замае, а?

— Емил каза, че във виното има отрова. Как…

— Оставих го да се стече по брадичката ми. Толкова старо вино сигурно има вкус на оцет.

Остин хвана Емил за глезените и го издърпа в нивата. После закопча едната гривна на белезниците за китката на Фошар, а другата — за един пръстен в стената. Накрая свали шутовската си шапка и я нахлузи на Фошар, като не пропусна да каже: „В името на Божията милост, Монтрезор“.