Клайв Къслър - Изгубеният град

— Мъдро решение — одобри Рено, — всяка археологична находка може да бъде замърсена, също както сцената на местопрестъплението.

Скай пъхна пръсти през един грапав отвор от дясната страна на шлема.

— Това прилича на дупка от куршум.

— От куршум ли! — изсумтя Рено. — По-скоро от копие или стрела.

— Често в броните и шлемовете се наблюдават вдлъбнатини или дупки на мястото, получени при тестването на здравината им срещу огнестрелно оръжие — обясни Скай. — В случая дупката е необикновено чиста. Тази стомана е от много високо качество. Вижте, с изключение на няколко драскотини, почти не е повредена от притискането в леда. Повикахте ли съдебен лекар?

— Ще бъде тук утре. Не ни трябва специалист, за да ни каже, че този тип е мъртъв. Какво мислите за шлема?

— Не мога да кажа нищо — поклати глава тя. — Формата му напомня на някои, които съм виждала, но знаците са ми непознати. Ще трябва да потърся знака на майстора и да го сверя с базата си данни. Тук виждам много противоречия. — Тя погледна отново тялото. — Дрехите и пистолетът изглеждат от двайсети век. Прилича на летец, съдейки по якето и очилата. Но защо тогава е носил такъв стар шлем?

— Много интересно, мадмоазел Лабел — въздъхна нетърпеливо Рено, — но аз очаквах да ни помогнете повече. — Той взе шлема от ръцете й и го върна в контейнера, като извади от там малък, очукан сейф. Държеше го в ръце като бебе. — Това също беше близо до тялото. Съдържанието му може да ни разкрие кой е този човек и как се е озовал тук. Междувременно — обърна се той към Търстън, — бих искал да продължите да топите леда около тялото, в случай че има и други предмети. Аз поемам пълната отговорност.

Търстън го погледна скептично и сви рамене.

— На ваша територия сме — каза той и хвана маркуча с горещата вода.

Стопи още няколко сантиметра лед от двете страни на тялото, но не намери нищо. След малко отидоха в лабораторията да хапнат и да се постоплят, после отново се върнаха в ледената пещера и подновиха търсенето. Когато Рено каза, че ще остане в лабораторията, докато другите са в ледената пещера, никой не възрази.

По едно време той се появи и плесна с ръце, за да привлече вниманието им.

— Трябва да спрем за малко. Имаме посетители.

По коридора се чуха възбудени гласове. Миг по-късно в пещерата се втурнаха мъже с камери, фотоапарати и бележници. С изключение на един висок мъж, който стоеше почтително назад, другите се блъскаха да заснемат тялото.

Скай хвана Рено за ръкава и го дръпна настрани.

— Какво правят тези репортери тук?

Той я изгледа над дългия си тънък нос.

— Аз ги поканих. Те са част от прес екипите, избрани да отразят това велико откритие.

— Дори не знаете какво е това откритие — каза тя с неприкрито презрение в гласа. — А току-що ни поучавахте да не замърсяваме мястото.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Важно е светът да узнае за страхотната ни находка. — После повиши глас, за да привлече вниманието на репортерите. — Ще отговоря на въпросите ви за мумията, веднага щом излезем от гробницата — каза той и излезе навън.

Скай кипеше от гняв.

— Мили боже! — възкликна Ролинс. — Мумия… Гробница… Ако го слушаш, ще решиш, че е открил Тутанкамон.

Фотографите направиха още няколко серии от снимки и излязоха навън, с изключение на високия мъж. Той беше към два и десет висок, с пепеляво бледо лице и мускулесто тяло, съответстващо на ръста му. На врата му висеше фотоапарат, а на рамото му — голям брезентов сак. Погледна безстрастно тялото още веднъж, после и той си тръгна.

— Чух какво казахте на Рено — рече Търстън. — Мястото скоро ще започне отново да замръзва и може би това ще го съхрани.

— Добре. Да видим какво ни готви този идиот междувременно.

Двамата излязоха от пещерата и бързо се насочиха към стълбата. Рено стоеше пред един от фургоните на лабораторията и държеше сейфа високо над главата си.

— Какво има вътре? — извика един от репортерите.

— Не знаем. Ще трябва да го отворим в контролирана среда, за да не увредим съдържанието му.

Той се завъртя на пети, за да могат всички да снимат. Едрият мъж с фотоапарата на шията обаче не се възползва от тази възможност. Вместо това разблъска останалите, без да обръща внимание на протестите им, и застана пред Рено.

— Дайте ми кутията — каза той с равен глас, протегнал ръка.

Рено го погледна изумено. После явно сметна, че онзи се шегува, и реши да се включи в играта. Ухили се и притисна кутията до гърдите си.