Клайв Къслър - Изгубеният град

— Какво е станало със Скай? — попита той направо.

— Говоря с един от шефовете на електроцентралата. Станал е инцидент.

Остин изтръпна.

— Какъв инцидент?

— Скай и неколцина други са били в тунел под ледника.

— Как се е озовала там?

— Долу има обсерватория за изучаване на движението на ледника. Разположена е в системата от тунели, които електрокомпанията е прокарала, за да взима вода от ледника. Явно нещо се е случило и тунелът е бил наводнен.

— Успели ли са да се свържат с обсерваторията?

— Не, телефонът е прекъснат.

— Значи не знаем дали са живи или мъртви.

— Да — прошепна едва чуто Фортие.

Макар новината да разтърси Остин, той си пое дълбоко въздух, издиша бавно и събра мислите си.

— Кажете на шефа на централата, че искам да се срещна с него. Да приготви подробни карти на тунелите. Искам лодка, която да ме закара до брега. — Остин млъкна за секунда, осъзнавайки, че най-грубо раздава заповеди на капитана. — Извинявайте, не исках да звуча като изнервен сержант. Корабът е ваш. Това са само предложения.

— Ще бъдат приети — усмихна се капитанът. — Не се притеснявайте. Аз идея си нямам какво да правим. Корабът и екипажът са под ваше командване.

Капитан Фортие взе отново микрофона и заговори на френски.

Остин гледаше ледника през прозореца на кабината. Стоеше неподвижно като бронзова статуя, но това беше измамно спокойствие. Мислите му препускаха, анализирайки различни стратегии. Но знаеше, че това е вятър и мъгла: не можеше да състави план, преди да разбере с какво си има работа.

Спомни си обаятелното лице на Скай на слизане от кораба. Съзнаваше, че шансовете му не са големи, но се закле отново да види тази усмивка.

На брега го чакаше камион. Шофьорът подкара нагоре към електроцентралата колкото можеше по-бързо. Когато наближиха кубичната сграда от сив бетон в подножието на стръмния планински склон, Остин видя мъж, който крачеше напред-назад пред входа. Камионът спря и онзи се втурна към тях, отвори вратата на Остин и протегна ръка да се здрависа.

— Parlez-vous Frangais, Monsieur Austin? 4 4 Говорите ли френски, господин Остин? (фр.) — Бел.прев.

— Parle, но малко — отвърна Остин, слизайки от камиона.

— Добре — каза мъжът с отстъпчива усмивка. — Аз говоря достатъчно добре английски. Казвам се Ги Лесар, отговорник на централата. Ужасна случка.

— Значи сте наясно, че времето ни е скъпо — отбеляза Остин.

Лесар беше нисък, жилав мъж със слабо лице и грижливо оформени мустаци. От него се излъчваше напрежение, сякаш се беше включил към някой от далекопроводите, опънати по високите метални стълбове.

— Да, разбирам. Елате. Ще ви обясня положението. — И той с отривиста походка го поведе към входа.

Когато влезе в малкото семпло фоайе, Остин се огледа.

— Очаквах нещо по-голямо — каза той.

— Не се лъжете. Това е само портал. Използва се предимно за офиси и живеене. Самата централа е разположена дълбоко във вътрешността на планината.

Преминаха през още една врата в дъното на фоайето и се озоваха в голяма осветена каверна.

— Възползвахме се от естествените форми на скалите, за да започнем строежа — обясни Лесар, а гласът му отекваше от стените. — Под планината и ледника има към петдесет километра тунели.

Остин тихо подсвирна.

— Някои шосета в Щатите са по-къси.

— Беше забележително постижение. Инженерите използваха машина за копаене на тунели с диаметър почти девет метра. Прокопаването на изследователския тунел беше лесна работа.

Стигнаха до входа на един тунел. Остин долови ниско бръмчене, като от голям рояк пчели.

— Този шум сигурно идва от генератора? — предположи той.

— Да, засега имаме само една турбина, но планираме изграждането на втора. — Лесар спря пред врата в стената на тунела. — Тук е контролната зала.

Мозъкът на централата представляваше малко стерилно помещение с площ по-малко от пет квадратни метра, което приличаше на вътрешността на огромна електронна игра. Покрай три от стените имаше наредени плотове с премигващи лампи, електрически циферблати, уреди и превключватели. Лесар се приближи до конзолата с формата на подкова, заемаща цялата среда на стаята, седна пред монитора на компютъра и даде знак на Остин да седне до него.

— Знаете ли с какво се занимаваме тук? — попита французинът.

— В общи линии. Казаха ми, че използвате водата от ледника, за да добивате електроенергия.

Лесар кимна.

— Технологията е сравнително проста. Навалелият сняг се натрупва върху ледника. При топло време той започва да се топи, образувайки водни джобове и реки. Водата се насочва с помощта на тунели към турбината. И воала! Електричество — чисто, евтино, възобновяемо. — Рутинното обяснение не можеше да прикрие гордостта в гласа му.