Клайв Къслър - Изгубеният град

С помощта на акустичния доплеров инструмент за навигация, Остин насочи батискафа покрай широкия шелф, който постепенно слизаше надълбоко. Следвайки обичайния модел за претърсване, той се движеше по успоредни линии, все едно коси морава. Четирите халогенни прожектора осветяваха дъното, оформено от движението на ледниците.

Батискафът обикаляше напред-назад вече два часа и очите на Остин започнаха да го болят от взирането в еднообразния сив пейзаж. Скай още беше запленена от заобикалящата я красота. Тя седеше приведена напред, подпряла брадичка на ръцете си, и изучаваше внимателно всяка педя от дъното. Най-сетне упорството й бе възнаградено.

— Ето там! — извика тя и посочи с пръст.

Остин намали скоростта и присви очи срещу неясните очертания на някакъв обект малко по-далеч, отколкото стигаха прожекторите. Насочи се към него. Видяха масивна каменна плоча, полегнала настрани, дълга около три и половина метра и наполовина толкова широка. Белезите от длето по ръбовете й подсказваха, че не е естествено скално образувание. Наблизо забелязаха и други монолити, някои от които изправени, други подпрени хоризонтално като гръцката буква пи.

— Май сме объркали пътя и сме се озовали в Стоунхендж — пошегува се Остин.

— Това са надгробни паметници — обясни Скай. — Арките вероятно показват пътя към гробница.

Остин подаде повече мощност на моторите и батискафът се понесе над шест еднакви арки, разположени на десетина метра една от друга. След това земята от двете страни на арките започна да се издига и се разкри плитка долина. Естествените склонове се превърнаха във високи циклопски стени, построени от масивни ръчно сечени блокове.

Тесният каньон свърши внезапно пред отвесна стена. В нея имаше изрязан отвор, който напомняше на порта. Над него се виждаше трегер с широчина девет метра, а над огромната плоча — по-малка триъгълна дупка.

— Невероятно — тихо продума Скай, — това е толос.

— И преди ли си виждала такова нещо?

— Това е гробница тип кошер. Има една такава в Микена, „Съкровищницата на Атрей“.

— Микена, Древна Гърция?

— Да, но идеята е още по-стара. Тези гробници датират от 2200 г. пр.Хр. Използвали се за общи погребения в Крит и други части на Егейския регион. Кърт, знаеш ли какво означава това? — Гласът й потрепери от вълнение. — Че можем да установим много по-ранни търговски връзки между Егея и Европа, отколкото някой е предполагал. Бих дала всичко да разгледам гробницата по-отблизо.

— Стандартната ми цена за обиколка на подводна гробница е покана за вечеря.

— Можем ли да влезем вътре?

— Защо не? Има достатъчно място отстрани и отгоре. Ако се движим бавно…

— По дяволите бавното! Побързай! Бързо, бързо!

Остин се разсмя и насочи батискафа към тъмния отвор. И той като Скай нямаше търпение, но напредваше предпазливо. Прожекторите тъкмо започнаха да опипват вътрешността, когато по радиостанцията изпука глас:

— Кърт, тук е помощният екип. Отговори, моля!

Думите пристигаха през водата с метално вибрато, но Остин разпозна гласа на капитана на кораба на НАМПД.

Спря батискафа и взе микрофона.

— Тук сиймобилът. Чувате ли ме?

— Гласът ти е малко слаб и дрезгав, но те чувам. Моля те, кажи на мис Лабел, че Франсоа иска да говори с нея.

Франсоа Балдюк беше френски наблюдател, поканен от НАМПД като жест към френското правителство. Той беше приятен мъж на средна възраст, бюрократ, който гледаше да стои настрани, освен по време на вечеря, когато помагаше на готвача да сътворят истински кулинарни подвизи. Остин подаде микрофона на Скай.

Последва разгорещен разговор на френски. Накрая Скай му върна навъсено микрофона.

— По дяволите! — изруга тя. — Трябва да се връщаме горе.

— Защо? Имаме още много въздух и мощност.

— Франсоа е получил обаждане от голяма клечка във френското правителство. Трябва незабавно да идентифицирам някакъв артефакт.

— На мен това не ми звучи толкова спешно. Не може ли да почака?

— Ако питаш мен, може да чака, докато Наполеон се върне от изгнание, но правителството субсидира част от работата ми тук, така че един вид съм на повикване. Съжалявам!

Остин присви очи, взирайки се във входа на гробницата.

— Тази гробница стои тук, скрита от човешки поглед, вероятно от хилядолетия. Никъде няма да избяга.

Скай кимна, макар вътрешно да не беше съгласна.

Погледнаха още веднъж с копнеж загадъчния вход, после Остин обърна батискафа. След като излязоха от каньона, натисна контрола на мотора за вертикална корекция и батискафът започна да се издига.