Клайв Къслър - Изгубеният град

След постъпването си в НАМПД, Остин събра екип от специалисти, сред които Джо Дзавала, гениален инженер, специалист в подводния транспорт, Пол Траут, дълбокоокеански геолог, и съпругата му, Гамей Морган-Траут, изкусен шофьор и експерт по морска археология, както и доктор по морска биология. Всички заедно проведоха множество успешни проучвания на необичайни и зловещи загадки в и под океаните по света.

Не всички задачи, с които се залавяше Остин, бяха рисковани. Някои, като тази например, бяха доста приятни и компенсираха цицините, синините и белезите, получени при други мисии на НАМПД. Макар да познаваше новата си партньорка едва от няколко дни, беше омагьосан от нея. Скай Лабел беше малко под четирийсетте, с гладка кожа и палави тъмносини очи, които надничаха изпод вълнената й шапка. Косата й беше тъмно кестенява, почти черна. Устата й бе прекалено широка, за да се нарече класическа, но устните й бяха сочни и чувствени. Имаше хубаво тяло, но трудно щеше да се класира за корицата на списание. Гласът й беше нисък и хладен, а когато заговореше, пъргавият й ум си проличаваше веднага.

Макар да беше по-скоро впечатляваща, отколкото красива, Остин я намираше за една от най-привлекателните жени, които бе срещал някога. Напомняше му за един портрет на млада графиня с гарвановочерна коса, който бе видял в Лувъра. Тогава се възхити силно от художника, успял да улови страстта и непокорната откровеност в погледа й. В очите на жената от картината проблясваха дяволски пламъчета, сякаш й се искаше да захвърли аристократичната си изисканост и да тича боса по тревата. Спомни си горещото си желание да срещне тази жена на живо. И ето че то се изпълни.

— Вярваш ли в прераждането? — попита Остин, като си мислеше за портрета от музея.

Скай премигна изненадано. Допреди миг разговаряха за геологията на ледниците.

— Не знам. Защо питаш?

Говореше американски английски с лек френски акцент.

— Без причина — Остин замълча. — Имам и друг, по-личен въпрос.

Тя го погледна предпазливо.

— Мисля, че знам. Чудиш се за името ми.

— Никога досега не съм срещал жена на име Скай Лабел.

— Някои си мислят, че съм кръстена на стриптийзьорка от Лас Вегас.

Остин се засмя.

— По скоро някой от семейството ти е бил поетична душа.

— Лудите ми родители — тя завъртя очи. — Баща ми бил дипломат в Съединените щати. Един ден отишъл на фестивал на балоните с горещ въздух в Албакърки и се вманиачил на тема летене. По-големият ми брат се казва Тадеус на името на някогашния летец с балон Тадеус Лоу. Майка ми — американка — беше човек на изкуството, свободен дух, затова се влюбила в името ми. Баща ми настоявал да ме кръстят на цвета на очите ми, но всички знаят, че той не е ясен при раждането. А на мен ми е все едно. Мисля, че е хубаво име.

— Няма как да е по-хубаво от „Красиво небе“.

— Мерси! Благодаря ти и за всичко това! — Тя погледна през мехура и плесна с ръце като дете. — Толкова е прекрасно! Никога не съм предполагала, че археологията ще ме отведе под вода в голям прозрачен мехур.

— По-добре е, отколкото да лъскаш средновековни щитове в мухлясали музеи.

Скай се засмя топло и открито.

— Прекарвам много малко време по музеите, освен когато организирам изложби. Налага ми се да работя за различни корпорации, за да финансирам научните си занимания.

Остин повдигна вежди.

— Като си представя как „Майкрософт“ или „Дженерал Мотърс“ наемат експерт с броня и щит, започвам да се съмнявам в мотивите им.

— Помисли си само. За да оцелее, една компания се опитва да убие или рани конкуренцията, като в същото време се защитава, образно казано.

— На това му се казва „свирепа конкуренция“.

— Не е зле. Ще го използвам в следващата си презентация.

— С която учиш банда от директори да прерязват гърла? Образно казано, естествено.

— За това не им е нужна помощ. Аз ги уча да мислят „извън рамките“, както самите те се изразяват. Карам ги да си представят, че доставят оръжие на противникови страни. Някогашните майстори на оръжия са били едновременно металурзи и инженери. Много от тях били художници като Леонардо например, който е проектирал първия танк. Оръжията и стратегиите постоянно се променяли и хората, които доставяли оборудване за армиите, трябвало бързо да се приспособяват към новите условия.

— Животът на клиентите им зависел от това.

— Именно. Понякога карам едната група да измисли машина за обсада, а другата — начини за отбрана срещу нея. Или давам на едните стрели, които пробиват метал, а другите трябва да измислят броня срещу тях, която да не е прекалено тежка за носене. След това разменяме ролите. Учат се да използват природната си интелигентност, вместо да разчитат само на компютри и тем подобни.