Клайв Къслър - Изгубеният град

Към арената прииждаха призрачни фигури, облечени в бели роби. Бяха около две дузини, по равно мъже и жени, с бели коси и сбръчкани лица, които изглеждаха съвсем малко по-млади от мумиите. Те целуваха ръка на мадам Фошар и се нареждаха в кръг около подиума.

— Вече познавате тези хора — каза Расин, — срещнахте ги на маскения ми бал. Това са наследниците на старите фамилии от оръжейния бизнес.

— В костюми изглеждаха по-добре.

— Времето не прощава никому, но днес те ще се превърнат в елита, който ще управлява света заедно с мен. Марсел пък ще ръководи частната ни армия.

Остин се засмя. Новодошлите се обърнаха изумено.

— За това ли е цялата работа? Световно господство?

Расин го изгледа като разгневена Медуза.

— Смешно ли го намирате?

— Не сте първите мегаломани, на които им се иска да превземат света. Хитлер и Чингиз Хан отдавна са ви изпреварили. Но единственото, което са постигнали, е да пролеят много кръв, нищо повече.

Расин си възвърна самообладанието.

— Представете си обаче как би изглеждал светът днес, ако бяха безсмъртни.

— Не като свят, в който повечето хора биха искали да живеят.

— Грешите! Достоевски е бил прав, като е казал, че човечеството винаги ще се стреми да намира личности, които да боготвори. Когато световният океан се превърне в зеленясало блато, нас ще ни приветстват като спасители. Не се и съмнявам, че в НАМПД вече знаят за подводната чума, която се разпространява като рак в океана.

— Горгоновата трева?

— Така ли я наричате? Колоритно название, при това доста точно.

— Проблемът не е известен на населението. Вие как разбрахте за него?

— Колко сте жалък! Аз го създадох. Сам по себе си дългият живот не може да ми даде властта, която жадувам. Учените ми случайно откриха мутиралите водорасли. Когато ме осведомиха, разбрах, че това е идеалното средство да осъществя плана си. Превърнах Изгубения град в плантация.

Остин определено се възхити на разнопосочните усилия на коварния й ум. Тя вървеше една стъпка пред всички останали.

— Затова ли се опитахте да потопите експедицията на Океанографския институт?

— Разбира се! Не можех да позволя тези глупаци да осуетят плановете ми.

— Искате да станете императрица на света, щом той потъне в хаос?

— Именно! Когато държавите банкрутират, съсипвани от глад и политическа анархия, аз ще избавя света от тази напаст.

— Казвате, че можете да унищожите водораслите?

— Със същата лекота, с която мога да убия вас и приятелите ви. Смъртните ще боготворят безсмъртните, които ще бъдат създадени тази вечер тук. Тези хора ще се върнат в родните си страни и постепенно ще превземат властта. Ние ще бъдем висши същества, чиято мъдрост ще бъде дългоочакваният заместител на демокрацията с нейното непостоянство и изисквания към обикновените хора. Ние ще бъдем богове!

— Полубогове, които живеят вечно? Тази перспектива не ми звучи никак примамливо.

— За вас и приятелите ви — не. Но не унивайте. Може да ви оставя да живеете в леко променено състояние. Може би като домашни любимци. Достатъчни са няколко дни, за да превърнеш човек в ръмжащ звяр. Процесът е наистина впечатляващ. Ще бъде забавно да наблюдавате как се променя приятелката ви. Интересно, дали и тогава ще искате да я прегръщате?

— Не бих заложил на това. Еликсирът може да не ви стигне.

— Невъзможно. Моите лаборатории ще продължат да произвеждат толкова, от колкото се нуждая.

— Имате ли пресни новини от острова?

— Няма нужда. Хората ми там знаят какво да правят.

— Хора там вече няма. Лабораториите ви са унищожени. Бях там и го видях с очите си.

— Не ви вярвам!

Остин се усмихна, но коралово сините му очи бяха безкрайно сериозни.

— Мутантите избягаха и набързо видяха сметката на полковник Стрега и подчинените му. Разбиха лабораториите ви, но те бездруго щяха да ви бъдат безполезни, защото островът и подводницата ви вече са в ръцете на британските военноморски сили. Водещият ви учен доктор Маклийн е мъртъв, застрелян от собствените ви хора.

Расин дори не трепна.

— Няма значение. С ресурсите, с които разполагам, мога да построя нови лаборатории на други острови. Що се отнася до Маклийн, така или иначе щях да се отърва от него, както и от всички останали. Вече имам формулата и тя лесно може да бъде възпроизведена. Аз спечелих, а вие и приятелите ви изгубихте.

Остин погледна часовника си.

— Жалко, че никога няма да видите утопията си — каза той, възвърнал самоувереността си.