Клайв Къслър - Портата на дявола

Междувременно китайците се оплакваха от присъствието на три японски екипа, на което японците отвърнаха, че китайците дори не трябва да са там, тъй като така или иначе ще откраднат всички данни с една кибератака веднага щом станат налични.

Кърт трябваше да се справя с толкова конфликти, че би засрамил и умиротворителните сили на ООН, но не това беше единственият проблем. Заедно с Джо и останалите от екипа на „ Арго”, той трябваше да служи и като телохранител.

Повечето от научните екипи имаха само основно обучение по морско и подводно дело. Два от тях вече се бяха сблъскали. Малките им корабчета бяха пострадали незначително, но достатъчно, за да ги изпратят обратно на Санта Мария за ремонт.

Други имаха проблеми с гмуркането. Един екип се дрогира с погрешна дихателна смес и двама от водолазите от „ Арго” трябваше да ги извадят, преди да са изгубили съзнание. Друг пък насила бе накаран да спре за декомпресия, защото не го смяташе за нужно, а френски учен почти се удави, когато неопитен помощник му сложи твърде много тежести на колана и той потъна към дъното като камък.

Кърт и Джо се гмурнаха и спасиха учения, но на повърхността видяха, че в наетия кораб на друг екип е избухнал пожар. Това бе достатъчно да накара Кърт да пожелае изобщо да не бе откривал проклетата скална кула.

Щом слънцето започна да се спуска към хоризонта, лудницата като че ли поутихна. Повечето от по-малките корабчета се насочиха към Санта Мария. Кърт предположи, че баровете бързо ще се напълнят и ще се разказват истории, които ще стават все по-необичайни с всяко повтаряне. Или пък няма да е така? Той не беше съвсем сигурен какво правят учените през свободното си време. Може би заговорничат един срещу друг по цяла нощ и сутринта са бодри и готови да създават нови неприятности на него и на Джо.

Така или иначе той вече горчиво съжаляваше за решението си да играе посредник, когато се качи при Джо на мостика на „ Арго” и забеляза петнайсетметров траулер с черен корпус. Не го беше виждал преди.

– Познат ли ти е? – обърна се той към Джо. Джо присви очи и се вгледа.

– Не беше тук сутринта.

– И аз мисля така – отвърна Кърт. – Приготви „Зодиак”.

Пет минути по-късно Кърт, Джо и двама мъже от екипажа на „ Арго” се приближаваха с надуваемата лодка към траулера. Стигнаха до него и го обиколиха.

– Виждаш ли някого на борда? – попита Кърт. Джо поклати глава.

– Нали знаеш – отвърна той, – технически този кораб е извън ограничената зона.

– Какво? – попита Кърт.

– На километър сме от скалната кула – каза Джо. – Ограничената зона е два километра в диаметър. Технически този кораб е извън нея. Ние имаме власт само над съдове, водолази и подводници в посочения радиус.

Кърт го погледна с недоумение.

– Кой измисли това правило?

– Аз.

– И кога стана такъв бюрократ?

Дзавала сви рамене с лукава усмивка.

– Ти ме сложи на голямото бюро, каза да командвам и виж какво стана.

Кърт почти се засмя.

– Ами щом ти командваш, губернатор Джо, нека разширим зоната тогава.

– Ще ни трябва кворум – отбеляза сериозно Джо.

– Онзи боксьор да не те е ударил по-силно, отколкото си мислех? – попита Кърт.

Джо поклати глава и се вгледа в хората от екипажа.

– Всички, които са за увеличаване на зоната на наблюдение, да гласуват.

Кърт и двамата от екипажа се съгласиха едновременно.

– Правилото е променено! – обяви Джо. Кърт едва сдържа смеха си.

– Страхотно! А сега да се качим на борда.

На борда на траулера откриха карти, водолазна екипировка и някакви листове с текст на кирилица.

– На руски е – каза Кърт. – Имаме ли регистрирани руски екипи?

Джо поклати глава.

– Имаме запитване от тяхното министерство на науката, но никой не се е записал.

– Изглежда все пак са дошли.

Кърт мина в задната част на малкия кораб. Дългата котва беше спусната. Нямаше флаг, но Кърт беше сигурен, че водолазът е долу. До стълбичката се виждаха чифт обувки.

– Само един чифт – отбеляза той.

– Значи някой е слязъл сам – обясни Джо.

Да се гмуркаш сам си беше луда работа; а да няма никой на лодката беше още по-откачено. Слаб вятър, слаба промяна в течението или пирати, и ще се озовеш изгубен насред океана.

– Погледни – каза човекът от „ Арго”, като посочи един видеоекран.

Кърт се обърна. На монитора се виждаше неясно изображение, вероятно предавано от подводна камера.

– Дали е на живо? – попита той.

– Така изглежда – отвърна мъжът, като се взираше в екрана. Кърт също гледаше внимателно. Тъмната вода и завихрените наноси се виждаха ясно, докато камерата се въртеше в някакво на пръв поглед ограничено пространство. Видя и метални стени и оборудване.