Клайв Къслър - Портата на дявола

– Които и да са тези долу, влезли са в някоя от потъналите останки – каза Джо.

– Невероятно – каза Кърт. След сблъсъка със стадо акули гмуркането в корабни останки беше може би най-опасното нещо, с което можеш да се занимаваш под водата. Не можеше да повярва, че някой ще го направи сам.

– Този човек е твърде глупав, за да бъде допуснат в нашата специална зона.

Джо се засмя и кимна.

Кърт посочи към втори набор кислородни бутилки.

– Дали са пълни?

Джо провери и каза:

– Пълни са.

– Слизам долу! – обяви Кърт.

След минута той беше във водата, дишаше компресиран въздух и риташе силно с крака по пътя си към долния край на веригата. Щом стигна, видя точица светлина и се насочи към нея.

Който и да беше долу, явно беше влязъл в потопения „Констелейшън”. Като се има предвид, че самолетът беше разцепен по средата и зейнал като счупено яйце, това не изглеждаше чак толкова налудничаво. Но движенията на светлината бяха странни и той се насочи към потрепващия лъч, като се чудеше дали водолазът не е в беда.

Като риташе силно с крака, той стигна до тройната опашка на самолета. Конусът светлина от фюзелажа не спираше да се движи съвсем хаотично.

Кърт се приближи и влезе в самолета. Светлината идваше от предната част. Хаотичните движения говореха, че може би никой не държи прожектора. Кърт се страхуваше, че ще открие мъртъв водолаз, на когото е свършил кислородът, но чието фенерче вероятно е прикрепено с ремък към ръката му, а батерията все още не е изтощена и то се рее над тялото като балон, пълен с хелий.

Движеше се бавно вътре, като се провираше около преплетената изолация и огънатите метални плоскости. Облаци наноси се носеха от предната част на самолета и странно движещият се лъч разкъсваше светлината, помръкваше, а после просветваше отново.

Кърт заплува натам. Премина през облака тиня и откри водолаз, който ровеше яростно, дърпаше и извиваше бясно нещо. Фенерчето беше прикрепено към колана му.

Кърт посегна и сложи ръка на рамото му. Фигурата се обърна и замахна с нож към него.

Кърт видя как острието проблясна на светлината. Блокира ръката на водолаза и после я изви, като измъкна ножа. Кабината се изпълни с мехурчета от двата регулатора на бутилките. Вече почти нищо не се виждаше.

Ножът се завъртя във водата и изчезна. Кърт задържа дясната ръка на водолаза в хватката си. Другата му ръка се стрелна напред и сграбчи водолаза за врата. Искаше да смъкне маската му – класическа подводна бойна техника, и тогава видя, че срещу него е млада жена, а очите ѝ са пълни с ужас.

Той я пусна и вдигна ръка с разперени пръсти. Успокой се. Жената кимна, но остана скована. Посочи към краката си. Кърт погледна надолу. Кракът ѝ бе попаднал между разкривена част от фюзелажа и друго оборудване. Назъбен прорез в метала показваше опитите ѝ да се освободи с ножа. Не беше успяла да направи кой знае какво.

Кърт имаше по-добра идея. Спусна се надолу, опря гръб във фюзелажа и стъпи и с двата си крака върху прикрепената кутия с инструменти. Отблъсна се с всичка сила от кутията. Очакваше тя да се откъсне, но само я изкриви.

Жената издърпа крака си и веднага започна да разтрива глезена си. Когато погледна нагоре, Кърт събра палец и показалец и оформи кръг – универсалният символ за окей. Добре ли си?

Тя кимна.

След това събра двата си показалеца и я погледна въпросително.

Тя поклати глава. Очевидно се беше гмурнала сама. Точно както той си мислеше.

Посочи рязко към нея и после вдигна палец.

Тя се поколеба и кимна неохотно. Взе фенерчето и започна да се измъква от самолета. Кърт се огледа за последно и заплува след нея.

След спирането за декомпресиране те излязоха на повърхността само на няколко метра от корабчето ѝ. Тя заплува към него и се качи първа. Кърт я последва.

Джо и един от моряците от „ Арго” ги посрещнаха на борда. Жената свали маската си, свали качулката на мокрия си костюм и разтръска глава. Не изглеждаше много щастлива от визитата. На Кърт не му пукаше.

– Трябва да сте откачена, за да се гмуркате сам сама!

– Гмуркам се от десет години – каза тя.

– Да – отвърна той. – И сте прекарали много време в изследване на останки под водата?

Тя взе една кърпа, подсуши лицето си и го погледна ядосано.

– Кой сте вие, че да ми казвате какво да правя? И какво правите на моята лодка?

Джо изпъчи гърди, готов да започне кавга, но Кърт го прекъсна.

– Нашата работа е да се погрижим учените тук да не се удавят или да не нарушават установените правила. Вие като че ли правите и двете, затова дойдохме да видим какво става – каза той. – Тази лодка дори не е регистрирана за участие в проучването. Ще ни кажете ли защо?