Клайв Къслър - Портата на дявола

Когато стигна до средата на стълбата, прозвуча изстрел.

Видя как куршумът рикошира, после забеляза група мъже до вратата, през която бе влязъл в помещението. Отвърна на стрелбата и ги принуди да търсят прикритие. Скочи през перилата и се затича. Подмина реакторите и се отправи към вътрешността на кораба.

Стигна до някаква врата, сграбчи дръжката и я отвори със замах. За негова изненада го лъхна студен въздух.

Озова се под огромна дантела от преплетени лостове, които се извиваха така, че му напомняха на купчина градински столове или на огромна катерушка, която още не е сглобена.

По всеки от лостовете имаше стотици сиви блокчета. Проводници на високо напрежение и мрежа от покрити със скреж тръби и маркучи минаваха между блокчетата.

Цялото отделение беше с размерите на малък стадион, бе на десет нива и с дължина сто и двайсет метра, простираше се от единия до другия край на кораба. Докато тичаше по металния под, Кърт забеляза огромни хидравлични бутала, свързани с една извита част от конструкцията.

Предположи, че това е Опорната точка. Каквото и да представлява тя.

Инсталацията изглеждаше така, сякаш може да бъде отворена и разпъната като огромно ветрило. Диаграмата на стената, предупреждаваща екипажа да не доближава структурата, като че ли показваше същото. Той бе предполагал, че ускорителят на частици, който минава през корпуса и излиза близо до предната част, е оръжието на кораба. Тогава за какво беше това чудо тук?

Каквото и да беше, явно според инженерите бе по-важно от ускорителя, и това го разтревожи.

Преди да успее да научи повече, той чу стъпки и отварянето на врата далеч в огромното помещение. Осъзна, че е обграден. Погледна нагоре. На девет метра над него се виждаше метален мост.

Кърт внимателно се покатери по хидравличния актуатор 6и се издърпа върху инсталацията. Беше като да се катериш по най-голямата в света шведска стена. Почти бе стигнал до мостчето, когато докосна една от охлаждащите тръби.

Отдръпна ръката си светкавично и някак успя да запази равновесие и да не изпсува, въпреки болката. Стисна зъби и погледна ръката си. Кожата се бе надигнала като изгорена, но той знаеше, че е по-скоро замразена.

Погледна към тръбата. Под леда едва прозираше надпис: LN2. Означението на течния азот. От наученото досега знаеше, че свръхпроводимите магнити трябва да бъдат охладени до изключително ниски температури, за да се активират свойствата им. Предположи, че изолацията на тръбата е с температура от минус петдесет и шест градуса, а течността вътре вероятно бе компресирана и охладена до невероятните сто деветдесет и шест градуса под нулата.

Започна да се изкачва.

Не докосвай тръбите, мърмореше си под нос, сякаш изгорената кожа не бе достатъчно напомняне.

Когато стигна до мостчето, видя мъжете, които го преследваха. Трима приближаваха от едната страна, а още петима – от другата, като се разпръскваха из помещението.

Кърт тръгна по мостчето възможно най-тихо. Замря за секунда и продължи.

Беше много тих, но вибрациите от движението му накараха парче скреж да се откъсне от долната част на мостчето. То падна като ледена висулка и се пръсна на пода с трясъка на строшено стъкло.

– Горе е! – извика някой.

Кърт се затича. Чу изстрел, после – нищо. Ако можеше да погледне назад, щеше да види как водачът на преследвачите сграбчи стрелеца и едва не го удуши, задето беше стрелял в тази зала. Но Кърт не погледна назад. Той тичаше към вратата в другия край на огромното помещение. Изхвърча през нея и я затвори след себе си.

Продължи да тича, като отчаяно търсеше къде да се скрие и начин да изпрати съобщение.

Нещо щеше да се случи, този кораб щеше да предприеме някакви действия, а каквито и да бяха те, светът със сигурност нямаше да ги хареса.

6Актуаторът, най-просто казано е задвижващ механизъм, който преобразува ротацията в транслация. – Бел. ред.

Москва, Русия

Плешивият от правителството, старши служител от ФСБ, царуваше в стая без прозорци на „ Лубянка”, в огромната монолитна сграда, щаб на руската Федерална служба за безопасност.

При него бяха няколко членове на Политбюро и представители на руските военноморски сили, както и генерал от Червената армия.

Той тъкмо бе приключил с изслушването на радиосъобщението от Катерина Луская, която твърдеше, че е на борда на кораб, с мъж на име Андрас. Той искал да им продаде супероръжие, с което ще изпреварят с години американците и китайците.