Клайв Къслър - Портата на дявола

Той наистина се нуждаеше от помощта ѝ. Вероятно не точно „нуждаеше”, а „искаше” помощта ѝ. Ако наистина възнамеряваше да направи това, за което говореше, присъствието ѝ със сигурност би улеснило продажбата. Но после какво? Тя нямаше желание да участва в търговия на оръжия и не можеше да е сигурна, че ще оцелее, след като сделката бъде сключена.

Все пак трябваше да има начин да използва тази ситуация. Ако можеше да се движи свободно из кораба, това щеше да увеличи шансовете ѝ.

– Значи очакваш да им се обадя, да им разкажа тази история и да поискам да изпратят цял камион диаманти в замяна на един стар танкер? Няма да ми повярват.

– Ти си експерт по иновативни форми за производство и пренос на енергия – каза той. – Разбираш от физика на частиците. Сигурен съм, че щом погледнеш под капака, ще успееш да ги убедиш, че онова, с което разполагам, е истинско.

Той се изправи, Катерина се надяваше на това. Нямаше представа какво ще последва, но трябваше първо да излезе от каютата.

– Ще ме разведеш из кораба? – попита тя.

– Ще ти покажа стоката – каза той и се усмихна. – Те ще са много впечатлени от откритието на своя млад агент.

– А когато всичко приключи?

– Ти вървиш с кораба – каза той. – Ще се върнеш с плячката в Мурманск като истински герой.

Тя не вярваше и на една негова дума. Твърде хубаво беше, за да е истина. Но засега не възнамеряваше да показва недоверието си.

– А твоите приятели африканците? – попита. Беше чула спора на яхтата и името Джема. – Те няма ли да се ядосат?

Той се ухили.

– По-умна си, отколкото предполагах. Защо според теб застрелях онзи мъж на яхтата и го оставих да се носи по водата? Защото ме е ядосал? Не. Защото той щеше да заведе американците до Джема. И вече го е направил. Американски самолетоносачи са тръгнали натам. Те ще се заемат с него, а аз ще направя моята демонстрация. След това той ще е твърде зает с варварите пред крепостните си стени, за да може да направи нещо друго, освен да ми помаха за сбогом.

Тя грабна бутилката с водата и отпи. После заговори:

– Ще погледна и ако казваш истината, ще говоря с тях. И вероятно ще успея да изтъргувам тази вода за нещо по-приятно, например вино.

Съмняваше се, че той ще се хване на промяната в поведението ѝ, но беше видяла как я гледа. Щеше да направи всичко по силите си да го извади от равновесие.

След трийсет минути полет с глайдъра Кърт приближаваше танкера. Малки зелени цифри на дисплея показваха, че скоростта му е 120 възела, и всичко изглеждаше наред. Той дори виждаше танкера в далечината, осветен като паметник от бял мрамор в черното море.

След още три километра Кърт освободи подобния на качулка капак, който Джо беше затворил. Капакът изхвърча зад него и плавният полет внезапно се превърна в доста по-диво изживяване – като да се носиш с бясна скорост по магистралата в открито порше.

Кърт забави до 90 възела и прелетя над кораба на километър височина. Тиха птица в черната нощ.

Продължи напред още осемстотин метра и превключи на елементарния автопилот, който щеше да държи носа насочен надолу, а крилете – изравнени. Когато реши, че се е отдалечил достатъчно, освободи автоматите на краката и едновременно с това пусна дръжките. Беше буквално изсмукан от глайдъра.

В мига, в който започна да пада, разпъна парашута.

Глайдърът щеше да прелети още около осем километра и да се разбие в океана. Дори с прибор за нощно виждане нямаше да успеят да го забележат, но ако някой гледаше нагоре, щеше да види как Кърт Остин се спуска от небесата.

За да ограничи тази възможност, той беше облечен в черно, черен беше и парашутът му. На шестстотин метра височина той зави в широка дъга и се насочи към кораба. Имаше една минута.

След трийсет секунди беше на четиристотин метра от носа на кораба и на двеста и седемдесет метра над него, но започна да осъзнава един огромен недостатък в плана си.

Сияещите светлини на кораба изглеждаха като благодат от голямо разстояние, защото улесняваха ориентацията, но Кърт внезапно разбра, че сега това може да се окаже катастрофално.

Сияещите кварцови лампи по боядисаната в бяло палуба бяха достатъчни да го ослепят. И нещо доста по-лошо – той щеше да бъде забелязан в мига, в който кацне като огромен прилеп, който се спуска в осветен двор насред оживено вечерно парти.

Щом осъзна грешката си, той дръпна силно въжетата на парашута, за да забави спускането. Понесе се надясно, към левия борд на кораба и продължи да пада.