Клайв Къслър: Бурята

Халиф спря и зачака. Далечният вой на чакала затихна и беше заменен от нещо по-приятно – тънък детски глас, припяващ традиционна бедуинска мелодия. Идваше от главната шатра.

Халиф се успокои. Това беше гласът на най-малкия му син, Джин.

- Докарайте кервана! – нареди Халиф. – Всичко е наред!

Сабах и мъжете отидоха да доведат камилите, а Халиф продължи напред. Той стигна до шатрата, дръпна покривалото на входа и замръзна.

Един бандит, облечен в дрипи, беше опрял остър като бръснач ятаган до врата на сина му. Друг стоеше до него и стискаше стара пушка.

- Едно погрешно движение и ще му прережа гърлото! – изръмжа разбойникът.

- Кои сте вие?

- Казвам се Масик – отвърна бандитът.

- Какво искате? – попита Халиф.

Масик сви рамене.

- Какво не искаме?

- Камилите са ценни – каза Халиф. Той предположи, че искат именно тях. – Ще ви ги дам. Само пощадете семейството ми.

- Твоето предложение не ме интересува – отвърна Масик, а на лицето му се изписа презрение, – защото мога да взема каквото си поискам, а и защото...–той стисна момчето още по-силно – с изключение на това дете, всички от семейството ти вече са мъртви.

Сърцето на Халиф се сви. Под туниката си той криеше автоматичен револвер „Уебли-Фосбери“. Оръжието беше здраво и убийствено точно. Не би засякло дори и да престои месеци, заровено в пясъка на пустинята. Той се замисли как да го извади, без да го забележат.

- Тогава ще ви дам всичко – каза той – в замяна на живота му. И ще можете да си тръгнете.

- Тук някъде има скрито злато – проскърца Масик, сякаш това беше всеобщоизвестен факт. – Кажи ни къде е!

- Нямам никакво злато – поклати глава Халиф.

- Лъжеш! – викна вторият бандит.

Масик се разсмя. Показаха се кривите му прогнили зъби и кървящи венци. Продължи да стиска момчето с едната си ръка и вдигна заплашително другата. Беше готов да пререже гърлото на детето. Но то се извъртя и захапа здраво пръстите на Масик.

Бандитът извика и изненадано дръпна ръката си, сякаш се беше опарил.

През това време Халиф хвана револвера и стреля два пъти направо през туниката си. Разбойникът, който допреди секунда се готвеше да убие сина му, падна назад, а на гърдите му цъфнаха две алени петна.

Вторият разбойник стреля и одраска крака на Халиф. Бедуинът светкавично отвърна на стрелбата и го улучи право в лицето. Мъжът падна без звук. Но Халиф знаеше, че битката тепърва започва.

Навън, в тишината на нощта, започнаха да отекват изстрели. Халиф разпозна звука от винтовки, като тази, която беше в ръката на убития разбойник. Отговаряше им силният пукот на автомата на Сабах.

Халиф сграбчи сина си и тикна пистолета в ръката на момчето. После вдигна старата пушка на един от мъртвите бандити, както и извития ятаган и се насочи към другия край на шатрата.

По-големите му синове лежаха на пода един до друг, сякаш си почиваха. Дрехите им бяха напоени с тъмна кръв и покрити с дупки.

Силна болка, мъка и гняв прорязаха сърцето на Халиф.

Отвън престрелката продължаваше. Бедуинът заби ножа в една от стените на шатрата и отвори малка дупка. През нея успя да види битката.

Сабах и трима от хората му стреляха, скрити зад няколко мъртви камили. Група разбойници, облечени като бандитите, които току-що бе убил, се бяха пръснали из оазиса и се криеха зад финиковите палми, нагазили до колене във водата.

Не приличаха на хора, които бих могли да превземат лагера със сила.

Халиф се обърна към Джин:

- Как попаднаха тук тези мъже?

- Помолиха да отседнат – отвърна момчето, – и да напоят камилите си.

Това, че се бяха възползвали от традиционната бедуинска щедрост и добрината на синовете му, за да ги убият, още повече разгневи Халиф. Той отиде до другата част на шатрата. Този път заби ножа в плата и го дръпна рязко надолу.

- Стой тук! – нареди той на Джин.

Халиф се шмугна през отвора и изчезна в мрака. Направи широка дъга, промъкна се зад враговете и нагази във водата.

Заети със Сабах и хората му, бандитите не забелязаха, че Халиф е зад тях. Той вдигна винтовката и откри огън.

Трима паднаха, а след това и четвърти. Друг се опита да избяга и беше застигнат от куршум на Сабах, но последният, шести разбойник, успя да се обърне и да отвърне на стрелбата.

Един куршум уцели Халиф в рамото. Бедуинът усети остра болка и се строполи във водата.

Бандитът се затича към него, като си мислеше, че е мъртъв.

Халиф вдигна старата пушка и дръпна спусъка. Гилзата заседна в задната част на цевта. Той хвана затвора и се опита да го освободи, но ранената му ръка не беше достатъчно силна, за да отблокира механизма.