Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Разбира се, скъпи братко. Къде иначе да съм?

- Добре. Сега ми доведи Сиена Уестгейт. Имам една последна работа за нея.

Калиста кимна и излезе. Когато вратата се затвори, Лорен каза:

- Отпуска се.

- Е, очаквано е. Не е съвсем една от нас, нали?

Лорен се усмихна. И той, и Себастиан я бяха дразнили с това като деца - беше им нещо като игра. И двамата знае­ха коя е. Изненадаха се в какво се превръща, докато расте, колко настойчиво иска да укрепи връзката със семейство­то. В много отношения сякаш непрестанно искаше да се до­каже, като че дълбоко в себе си знаеше, че не е една от тях.

- Знаеш каква е ролята ѝ - продължи Себастиан. - Ще открият тялото ѝ и още два трупа в поразения хеликоптер. Може би обгорели, но тъй като на борда ще открият бижута и съкровища, ще заключат, че сме били ние тримата. С теб ще избягаме през тунела и ще го срутим зад себе си. Настро­ил съм експлозивите да избухват поред. Първо външните пристройки, после крилата на имението. Накрая контролната стая и тунела. Ще имаме достатъчно време, за да избягаме.

Сиена Уестгейт седеше в дългото бунгало без прозор­ци, общия затвор на заложниците и семействата им.

За да предпази децата си от още болка, пътуването на Сиена до Иран и Корея бе описано като ваканция. Обеща им да се върне бързо, макар че, разбира сеу нямаше как да знае кога и дали изобщо ще се върне. А споменът за съл­зите на децата и тежеше през цялото време.

Когато се върна при тях в бунгалото, имаше много усмивки и целувки, а тя ги прегърна толкова силно, че почти им изкара въздуха. Но след краткия миг на радост, Сиена отново пропадна в бездната на отчаянието. Вижда­ше, че непрестанният страх и стрес се отразява и на тях.

Елиз се бе затворила в себе си, смълчана и тъжна, на­пълно противоположна на детето, което беше. Изглеждаше бледа и изпита, сякаш не я хранеха или самата тя отказваше да се храни. Танър бе още по-зле. Имаше треска, предизви­кана от ухапвания от насекоми по краката. Малко след като Сиена се върна, Танър изпадна в криза и поиска да види баща си. Поиска да се приберат у дома. Мразеше това място.

И Сиена го мразеше, но не можеше да стори нищо. Беше дала на похитителите всичко, бе сторила всичко, което бяха поискали от нея, само за да запази децата си и да им спечели малко време. Но вече губеше сили и же­лание за борба.

Беше гледала запис от една пресконференция, в която съпругът ѝ говореше как са се удавили, което я обезкуражи. Той бе там. Беше видял всичко с очите си. Сиена се надя­ваше да е номер за отклоняване на вниманието и в крайна сметка да дойдат спасители, но вече се съмняваше. Особено след като допусна Кърт и приятеля му да останат в Корея.

Когато ги видя да се появяват, имаше чувството, че съну­ва. Но когато Калиста за пореден път пое контрола над си­туацията, Сиена нямаше друг избор, освен да ѝ се подчини.

Единствената ѝ утеха беше, че ако трябва да избира наново, би избрала същото. Не можеше да понесе мисълта да си спечели свободата и да изостави децата си. Ако щяха да загиват, щяха да загинат и тримата.

Вратата се отвори и всички вдигнаха глави. Двамата от хора на Бревар се показаха на прага. Зад тях беше Ка­листа.

- Сиена!

Сиена се изправи, но децата ѝ отказаха да я пуснат, стискаха я за ръцете.

- Не отивай! - разплака се Елиз.

- Ще се върна!

- Мамо! - завика Танър.

Сиена приклекна пред тях и ги прегърна. Танър се раз­плака. Елиз пък спря, сякаш изпадна в ступор.

- Връщам се след минута. Грижете се един за друг.

Когато Сиена се изправи, друга жена, съпругата на ха­кера Монтресор, ѝ се притече на помощ.

- Аз гледа тях - каза тя.

Ако имаше нещо хубаво в общия затвор, то беше това, че не бяха сами.

- Благодаря ти!

Сиена последва охранителите към главното здание.

- Сигурно имаш сърце от камък! - изгледа тя свирепо Калиста.

- Ако изобщо имам сърце - отвърна Калиста с леден глас.

Сиена изкачи стъпалата към имението, а след това я поведоха през блиндирани врати към контролната зала. У нея се надигна отвращение. Себастиан Бревар сигурно я чака, за да ѝ заповяда да използва уменията си и напа­дателната мощ на „Фаланга“ срещу поредната цел, както правеше всяка нощ, откакто се бе върнала.

Беше сигурна, че един ден ще я принуди да направи нещо наистина зловещо и тогава ще трябва да избира меж­ду живота на децата си и на безбройни други хора. Почти се молеше да я застреля, преди да ѝ се наложи да го направи.

- Днешните цели са електроцентралите в Калифорния - погледна я Себастиан. - Ще започнем с обикновени­те Искам само голямо затъмнение. Помисли колко много въглища и природен газ ще спестят.