Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Оставили са Калиста. Може би са знаели, че няма вода за четирима и са се надявали трима да успеят.

- Кой знае... Сигурни сме само в едно - момиченцето от снимката е прекарало почти три десетилетия с похи­тителите си.

- Не знае, нали?

- Може би има откъслечни спомени - сви рамене Ирам. Когато са я отвлекли, е била на четири. На пет или шест, когато майка ѝ и братята ѝ са направили отчаян опит да избягат. Но като се има предвид как реагират хо­рата в плен, много е вероятно да е потиснала спомените си. Умът може да приеме и най-странните неща за исти­на, в комбинация със Стокхолмския синдром и простия стремеж към оцеляване. В нейния случай е било просто - превърнали са малкото момиченце в част от семейството.

- Превърнали са я от похитена в похитител - замисли се Кърт.

- Не е първата.

Кърт кимна. Гледайки снимката, не можеше да не съ­жали детето, превърнало се в Калиста. Но основната му грижа бе заплахата, която тя и тайнствените ѝ похитите­ли носеха за света.

- Това е страхотна крачка напред - каза той. - Ако от­крием кой я е отвлякъл, ще разберем и кой дърпа конците.

- И ние така мислим. И поради това, ще ни се наложи да поемем не малък риск. Огледай спасителната лодка. Можеш ли да разчетеш името на най-горната дъска?

Кърт сви очи. Виждаше промяната в цвета, но нищо повече. Поклати глава.

- Ето обработено изображение.

Кърт се взря в снимката. Тук името се четеше по-лесно. По Кърт не вярваше на очите си. Погледна два пъти, за да е сигурен. След това и трети.

- Знам, че не би се шегувал в подобен момент, но... Сигурен ли си?

Ирам кимна.

- „Уарата“? - повтори Кърт. - „Уарата” на компания „Блу енкър", корабът, изчезнал през 1909 година?

- Точно той. Според огромната колекция на Свети Джулиен Пърлмутър от записки по въпроса и cпоpeд един южноафриканец, който години наред е търсил кораба, стана ясно, че корабът е разполагал с точно такива спасителни лодки.

Кърт се втренчи в името. Определено бе това. Но про­дължаваше да му се струва невъзможно,

- Сигурно има някаква грешка.

- Така говори здравият разум - съгласи се Ирам. - само че аз знам нещо, което ти не знаеш. „Уарата” не е потънал.

И Ирам извади още една снимка. На нея Кърт видя изоставен кораб, покрит с пръст и - както му се стру­ваше, растителност. Формата му почти се беше изгубим под това покривало.

- Представям ти „Уарата“ - рече Ирам. - Открит от Пол и Гамей Траут преди три дни, носещ се свободно по едно от теченията в южния Индийски океан.

Кърт знаеше, че Ирам няма как да се шегува, но умът му отказваше да се справи с толкова много и невероятна информация накуп.

- Говориш сериозно, нали?

Йейгър кимна мълчаливо.

- Как е възможно това? - Кърт се хвана за главата.

Ирам обясни, че най-вероятно пластовете наноси, под които с бил погребан кораба, са го запазили. Разказа и за откритието на Гамей и Елена в корабния лазарет.

- Засега смятаме, че въоръжени бандити са превзели кораба - продължи той, - и са го насочили на север.

- Имате ли представа докъде са го откарали?

Ирам кимна.

- Западния бряг на Мадагаскар - и обясни как Гамей е намерила отговора.

После подаде поредната снимка на Кърт: два сателит­ни образа, сложени един до друг показваха бурна, разка­ляна река.

- Преди и след - поясни Йейгър. - Снимката отляво е отпреди два месеца. Тази отдясно е от миналата седмица.

Кърт се вгледа в очертаната с маркер част от реката, къ­дето ръкавът завиваше на деветдесет градуса и се вливаше в морето. На по-старата снимка имаше голяма преграда, подобна на пясъчно островче или хълм. На новата снимка островчето го нямаше, а реката бе променила течението си, ръкавът бе чувствително по-широк и видимо по-прав.

- Проливните дъждове от миналия месец са оформили нов маршрут към морето - рече Ирам. - Помели са всичко по пътя си, включително „Уарата“. Островчето от първата сним­ка съвпада почти напълно с размерите и формата на кораба.

Кърт потърка наболата си брада.

- Значи са отвлекли и изоставили „Уарата“ в реката, а не в океана, както всички са смятали. Минават осемдесет години и Банистър, които са още в плен, го откриват, за­кърпват една от лодките и се опитват да се спасят, изос­тавяйки петгодишната Оливия. Не успяват. Похитители­те приобщават детето и след всичките тези години сме изправени срещу Калиста.

Ирам кимна.

- Добър детектив би излязъл от теб. А ето и още малко информация - и след тези думи той представи на Кърт и последното парче от пъзела: огромно имение тип планта­ция, с жив плет, оформен като сложен лабиринт, терасира­ни градини, голям басейн и разни пристройки. От едната страна на главното здание имаше ред сателитни чинии, а от другата площадка за хеликоптер и средноголям хангар. От хангара стърчаха опашките на два военни хеликоптера.