Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Например?

- Например, нямаме доказателства - обае ни Ирам. - А и да предположим, че теорията ни е вярна. Не може да сме сигурни, чс кибератаките идват от имението, нито че Сиена и хакерите са там. Ако прибързаме и поиска­ме помощ от правителството на Мадагаскар, ще изгубим единственото си предимство: елемента на изненадата.

- Трябват ви данни от първа ръка.

Ирам кимна.

- Тук в играта влизате ти и Джо. Ако искате, разбира се. След няколко часа ще минем над Мадагаскар. Ти и Джо сте на четири часа по-близо до целта от втория ни вариант.

- Знаеш, че съм съгласен - прекъсна го Кърт. - И съм сигурен, че Спящата красавица също няма да иска да пропусне веселбата. Но какво ще стане, когато ви осигу­рим доказателствата?

- Съобщавате ни ги и се скатавате някъде. Специални­те сили ще свършат останалото.

На Кърт идеята му допадна, но имаше едно съмнение.

- А ако Бревар знаят, че им готвим Специалните сили? Ако са на крачка пред нас през цялото време?

- Не и този път. Подобно на посещението ми, всички заповеди и цялата организация излизат изпод пишещи ма­шини и се носят на ръка на съответните хора. Бревар може да подслушват колкото искат, но няма да открият нищо, защото няма какво. А ако потърсят, ще открият само фал­шиви сведения. Точно сега базата данни на НАМПД, база­та данни на военновъздушните сили и дори международ­ната система за контрол на въздухоплаването сочат, че са­молетът се движи към Гуам. Вече са задвижени заповеди, които ще те пратят в отпуска по болест, а Джо получава назначение за Венецуела, където ще наблюдава миграци­ята на китовете. Междувременно оценките на заплахата в ЦРУ сочат Акоста като основния заподозрян, заедно с иранския киберотдел и отдел 121 на Северна Корея.

Кърт се ухили.

- Не е зле. Ако този Бревар в момента наднича в системите ни, сигурно е ужасно доволен от себе си. Може би дори ще го спипаме неподготвен.

- Като нищо - съгласи се Ирам.

Кърт се изправи, протегна се и се обърна към Джо.

- Ще отида да го събудя. Мисля, че ще ни трябва кафе.

1Специфични японски комикси - Бел. ред.

Себастиан Бревар, брат му Лорен и сестра им Калиста се намираха в контролната зала, обградени от компютри. Обсъждаха ситуацията.

- Събрах всички - казваше Лорен. - Имаме общо пет­десет души. Седят и въртят палци. Кога очакваш да за­почне атаката?

- Рано или късно - отвърна Себастиан. - Наблюдавам най-ключовите им канали. Няма за какво да се тревожим в момента.

- Междувременно харчим луди пари за тези наемници - изнедоволства Лорен. - Сигурен съм, че нашите хора биха се справили също толкова добре.

Себастиан пренебрегна хапливата забележка на брат си.

- Няма значение. Жълти стотинки са в сравнение с това, с което ще разполагаме.

- Не разбирам защо трябва да им привличаме внима­нието - обади се Калиста.

Себастиан обърна поглед към нея, докато се настаня­ваше пред компютъра си.

- Колко пъти да ти казвам, скъпа сестрице, че ударът не разчита на това ние да убедим целта да стори каквото и да било. Целта трябва сама да се убеди, да е непоклатима във вярата си, че през цялото време идеята е била нейна.

- Това го разбирам. Но защо трябва да ги привличаме към себе си.

- За да заработи планът ни, трябва да ни атакуват с мъст и омраза в очите. Клането и унищожението, кое­то това ще предизвика, ще убеди света, че сме мъртви. Ще ги убеди, че тази нелицеприятна глава от жалките им животи е приключила, а опасността - неутрализирана. Едва тогава ще успеем да се скрием наистина и да дейст­ваме безнаказано. Казах ти, че ще ни осигуря нов живот, в който никой няма да ни търси. Така и ще направя.

За пръв път, откакто Калиста се помнеше, той се приб­лижи към нея. Вместо строгия голям брат, сега в очите му се четеше друго. Смущаваше я, както тя бе свикнала да смущава другите.

- Ами заложниците? - попита тя и отстъпи назад.

Той я изгледа с разочарование.

- За втори път в последните две седмици изглеждаш загрижена за нещо друго, освен за семейството си. Добре ли се чувстваш?

- Просто искам да знам - сопна му се тя.

- Могат да ни разпознаят - обясни Себастиан. - За да предотвратим това, ще бъдат погълнати от пожара. Бун­галата им са опасани с напалм, подобно на експлозивите, които опасват дома ни. Когато ни атакуват и започнат престрелките, ще детонирам зарядите и всичко ще се вдигне във въздуха. Не пропускай да се качиш на хеликоптера с мен.

Тя се усмихна - тънката садистична усмивка, с която той бе свикнал.