Клайв Къслър - Призрачният кораб

Небето тъмнееше, но на хоризонта се разстилаше светлина. „Зад всеки облак има слънце,“ помисли си Кърт. Каква ирония. При цялото му изтощение, трябваше му минута да осъзнае, че отпред не бива да има светлина. Ако летяха към Гуам, трябваше да потъват в нощта, а не да летят към светлина. Бяха минали няколко часа и въпре­ки промените в часовите зони, нямаше как да се зазорява.

Погледна назад. Небето зад тях бе черно като в рог.

- Летим в погрешната посока - промърмори под носа си Кърт.

Преди да се опита да отгатне защо, вратата на пилот­ската кабина се отвори и се показа познато лице.

- Ирам!?

Да срещнеш Ирам Йейгър вън от сградата на НАМПД беше като да се сблъскаш с директора на училището си в някой бар. А и дрехите му подсилваха впечатлението за абсурдност - вместо неизменните си тениска и дънки, той беше пристегнат в неугледна, маслиненозелена лета­телна униформа, а конската му опашка беше прибрана в шапка с козирка на военновъздушните сили.

- Под прикритие ли си? - попита недоумяващо Кърт, полунашега-полунаистина.

- В някакъв смисъл - отвърна Йейгър. - Дърк искаше да ви инструктирам лично.

- За какво?

- За мисията.

Кърт се сепна.

- Мислех, че няма мисия. Тим Хейл ме остави с ясното впечатление, че ако продължа дори на крачка повече, ще взема да свърша в концентрационен лагер.

Ирам се засмя.

- Всъщност доста си му легнал на сърце, от това, което чувам. Много е впечатлен колко много сте постигнали за толкова кратко време.

- А зашо тогава попари ентусиазма ни?

- За пред полковник Ли - обясни Йейгър. - И за пред все­ки, който би могъл да слухти. Мислим, че корейската воен­на база данни е била хакната. Не сме сигурни дори за своята или за тази на Министерството на отбраната. Тъй че реших­ме да заглавичкаме полковник Ли с някаква история, която да въведе в системата си, и да дойдем с бележки на ръка.

- На ръка? Сигурно ти е било трудно - пошегува се Кърт.

- Не можеш да си представиш. Все едно ми връчиха линийка и сметало.

Кърт се засмя - неочаквано, но с радост срещаше поз­нато лице за втори път през последните две седмици.

- Е, какви са вестите, кралски пратенико?

Йейгър махна към две седалки, разположени една срещу друга. Кърт седна на едната, а Ирам - на другата. После извади жълтеникав плик с папка в него.

- Много неща се случиха, докато си подремваше крот­ко в корейската болница.

- Хубави или лоши?

- По малко и от двете - отвърна Ирам. - Когато Джо разпозна Сиена Уестгейт сред снимки на неколцина души, изведени незаконно от Северна Корея, администрацията лудна. Привикаха Брайън Уестгейт, за да даде обяснения. Насред тирада за това как „Фаланга“ била неунищожима - дори някой да е спипал Сиена, той получи някаква психична криза. Мислехме, че е инсулт. Оказа се, че са го обработили също като теб. Извадиха чип от тилния му дял. Екип на ФБР пък откри, че към лекарствата в дома му са добавени потискащи паметта вещества. Сега се въстановява и е под охрана, за да не стигне никой до него.

- Помни ли нещо? - попита Кърт.

- Не много. Явно са бърникали в мозъка му повече отколкото в твоя.

Кърт се облегна. Още откакто разбра за годежа на Уестгейт и Сиена, недолюбваше интернет милиардера, а от началото на трагедията с „Етернет“ бе сигурен, чс Уестгейт има пръст в случилото се. Сега обаче се оказ­ваше, че и с него бяха злоупотребили, и той бе пешка в някакъв неясен план. Кърт имаше странното чувство, че е бил несправедлив с него. Можеше само да си представя какво ли минава през неговия ум.

- Свалили са го от яхтата - рече Кърт, като си спомни за съня. - А когато бурята е отминала, са го сложили в спасителната лодка, за да го намери някой.

Йейгър кимна.

- Звучи правдоподобно. Проблемът е, че и Брайън, и Сиена Уестгейт са компрометирани. На всички е ясно, че не можем да разчитаме на „Фаланга“.

- Какво правим?

Йейгър въздъхна.

- Каквото можем. Трескаво изтегляме „Фаланга” и я заменяме с други системи. Заедно с това се преоценяват и всички останали мерки за сигурност. Дори изключваме някои системи изцяло от мрежата.

- Стъпка в правилната посока - кимна Кърт. - Но ко­гато хората зад тази каша осъзнаят, че Сиена вече не им е полезна, и тя, и децата ѝ ще са в смърт на опасност.

- Така е - съгласи се Йейгър. - Най-вероятно ше бъдат убити. Хората, които стоят зад всичко това, вероятно ще започнат отново. Каквато и да е крайната им цел, вложи­ли са твърде много време и енергия, за да я осъществят. He вярвам да се откажат.