Дъглас Престън - Проектът Кракен

Мъжът и жената бяха вързани с тиксо на два стола в трапезарията. Киргизците седяха в двата края на стаята с кръстосани на гърдите ръце. Но ръцете им не бяха празни - и двамата държаха пистолети с дълги широки дула. Заглушители.

Мъжът и жената бяха ужасени, по лицето на госпожа Гулд имаше засъхнали сълзи, а съпругът ѝ седеше с отворена уста, явно изпаднал в шок. Жената беше по сутиен и хълцаше от страх. Лицето на мъжа бе ожулено и от едната му ноздра се стичаше кръв. Явно го бяха ударили по носа.

Моро извърна поглед. Поне момчето не си беше вкъщи.

Лансинг застана в средата на стаята и заговори с тих, спокоен, разумен глас:

- Дойдохме - заяви той, - за да приберем едно компютърно устройство. Нуждаем се от помощта ви, за да го намерим. Открием ли го, веднага си тръгваме. Никой няма да пострада. Ясно ли е?

И двамата кимнаха: изгаряха от желание да помогнат, на лицата им грейна искрица надежда. Лансинг винаги знаеше как да подходи, как да вдъхне доверие у хората и Моро виждаше как мъжът и жената търсят от него закрила от страховитите киргизци.

- А сега - продължи Лансинг, обръщайки се към мъжа, - моля, покажете ми къде е рутерът.

- Ей там - отвърна Дан с разтреперан глас, - на горната лавица. - И кимна към голямата система за домашно кино в дневната.

- Вземи го - нареди Лансинг на Моро.

Моро отиде дотам с фенерчето, откри рутера на горната лавица, изключи го и го взе. Никой не промълви нито дума, когато той отвори куфарчето си, извади от него лаптоп и акумулаторно захранване, включи рутера в него и го свърза с лаптопа. Седна на пода и почна работа. Миг по-късно откри нужната му информация, кликна върху 4:16 сутринта и откри идентификационния номер на нужното му устройство, свързано с айпи адреса по времето, когато бе изчезнала Дороти.

- Готово - каза той и прочете на глас идентификационния номер.

Лансинг отиде при него и хвърли поглед към екрана.

- Добре. А сега, господин Гулд... мога ли да ви наричам Дан?

- Да, разбира се.

- Добре, Дан. Сега, Дан, имаш ли представа на кое устройство принадлежи този номер? - попита Лансинг и прочете номера.

- Да. Имам. Това е процесорът, монтиран в един от прототипите на моя робот.

- А? Роботи? Правиш роботи?

- Да.

- Чудесно! И къде са тези роботи?

- В работилницата ми.

- И роботът, който търсим, също е в работилницата?

- Така мисля.

- Ще ни заведеш ли там, Дан?

- Да.

Лансинг се обърна към единия киргизец и нареди:

- Развържи го. А ти - обърна се към Моро - вземи инструментите си.

Киргизецът, когото Лансинг бе посочил, извади макетен нож и замахна небрежно, за да разреже тиксото, с което Дан бе вързан за стола.

- Ей, поряза ме! - възкликна Дан.

Мъжът не му обърна никакво внимание, а продължи да си върши работата. Дан се изправи. От едната му ръка течеше кръв.

- Тече му кръв! - разплака се жена му.

- Няма проблем - опита се да я успокои Дан. - Само драскотина.

Моро беше бесен от жестокостта, глупостта и непохватността на двамата братя. Сега пък се смееха. Като че ли това бе смешно. Запита се как все пак беше позволил на Лансинг да го въвлече в този кошмар.

- За колко робота става въпрос? - попита Лансинг.

- Десетина. И още десетина запечатани дънни платки.

- Да започнем с роботите.

Гулд започна да носи роботите - някои напълно готови, други без ръце или без крака - и да ги подрежда на масата.

- Отвори ги - каза Моро, - за да мога да прочета идентификационния номер.

Гулд разви с треперещи ръце панела, който покриваше торса на първия робот, и разкри процесора му. Моро надзърна с фенерче в ръка и сравни номера с този, който беше записал.

- Не! Следващият! - Божичко, виждаше как по крака на Гулд се стича кръв! Човекът трепереше целият. Тъпи киргизки копелета!

Изобретателят отвори всички роботи, но нито един от тях не съответстваше на номера в ръката на Моро. Бившият хакер погледна Гулд, който бе пребледнял и плувнал в студена пот.

- Възможно ли е да става въпрос за друго компютърно оборудване... да речем, дънната платка на някой от тези компютри?

- Не, не, техните процесори са „Интел Ксеон“.

- А други компютри в дома ви, мобилен телефон, електронно устройство?

- Не е възможно, тъй като този номер съответства на AMD FX 4300. Това е процесор, разработен специално за компютърни игри, който използвам за моите роботи. Това е много скъп процесор. Няма да го откриете в нито един лаптоп или мобилен телефон в тази къща.

- Да проверим тогава запечатаните дънни платки.

Гулд отвори с треперещи пръсти пакетираните платки и ги подаде на Моро. Отново без резултат.