Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Оказаха съпротива при ареста!

Конгресменът пристъпи напред и извика:

- Оказали са съпротива при ареста? Това е лъжа! Ние, а и всички останали в тази сграда, видяхме и чухме какви ги вършите тук! Видяхме го и го чухме, излъчено от собствената ви система за наблюдение. Вие подлагате тези хора на физически тормоз! Нарушавате конституционното им право на адвокат! - Конгресменът се обърна към един от надзирателите, лицето му беше почервеняло от гняв. - Ти! Свали веднага белезниците на този човек и съпругата му!

- Но... те са откраднали кола в Ню Мексико! - опита се да възрази шерифът.

- Ти идиот ли си? Не ме ли чу? Тези хора са арестувани по погрешка! Ето всички необходими документи! Дойдох веднага щом получих оплакването! Това е възмутително!

- Сър - настоя шерифът, - те оказаха съпротива при ареста!

- Не лъжи! Аз и всички останали видяхме как удряш и пръскаш с лютив спрей този човек, докато седи на стола окован! Чухме те да отричаш конституционното му право на адвокатска защита! Аз лично видях как хората ти удрят и ритат госпожа Прайс без никаква причина! Чух всяка дума, която каза. Всичко това бе излъчено от тези камери!

- Но камерите... не работят.

- Ами явно някой ги е поправил! - извика конгресменът. - Ти, а и всички останали - здраво сте загазили. Ще вземем записите като доказателство. Ще освободиш тези хора и аз лично ще ги настаня в болница. Оформете им документите. Ясно ли е? И някой да даде на господин Прайс мокра кърпа, за да почисти лицето си. И на госпожа Прайс!

- Да, сър!

Надзирателите побързаха да освободят Форд от белезниците и прангите. Донесоха топла влажна кърпа и Форд изтри лицето си с нея. Конгресменът Бортей пристъпи към него със зачервено, плувнало в пот лице и каза:

- Много съжалявам, господин Прайс. Тези хора ще платят скъпо. А вас, госпожо Прайс, трябва да ви заведем в болница.

Форд отиде при Мелиса. Скулата ѝ бе сцепена, на челото ѝ също имаше рана.

- Тече ти кръв - каза той.

- Нищо ми няма - отвърна тя. - Наистина.

- Господин и госпожо Прайс - продължи конгресменът, - не мога да повярвам на какво станах свидетел. Позволете ми да ви помогна да излезете оттук и да отидете в болница.

Подаде ръка на Мелиса и я изведе от стаята за разпити. Форд ги последва. Качиха се по стълбите и се озоваха в приемната на затвора. Форд се огледа. На всяка стена имаше телевизионен монитор и всички до един предаваха случващото се в двете стаи за разпити, където бяха отведени двамата с Мелиса.

Обърна се назад и видя, че шерифът и хората му ги следват по петите. Всички изглеждаха ужасени.

Форд последва конгресмена в полицейския участък. Чу сирени и пред входа спряха няколко патрулни автомобила. В сградата нахлуха щатски полицаи.

- Те са долу в мазето - каза Бортей. - Погрижете се да конфискувате тези записи като доказателство. Там ще видите какво са направили на тези хора. Вземете показания и от свидетелите. Всички видяха какво става тук! Всички !

Настъпи хаос. Навсякъде се щураха объркани хора. Нахлуха още щатски полицаи, които поеха контрол над сградата и започнаха да конфискуват улики.

Форд се обърна към Бортей.

- Много ви благодаря, господин конгресмен.

- Няма проблем, няма проблем. Аз съм потресен от случило се тук, от отношението към вас.

- Бих искал да ви помоля за една услуга - продължи Форд.

- Готов съм да направя всичко за един честен и почтен гражданин на Аризона! Особено за приятел и поддръжник като вас! Толкова съм ви благодарен за щедрата подкрепа през годините, господин Прайс, и толкова съжалявам...

- Ето каква е услугата: двамата със съпругата ми смятаме, че не е необходимо да постъпваме в болница...

- Непременно трябва да ви прегледат! Погледнете се само! Ухото ви е разкървавено, госпожа Прайс има синина под окото...

- Чуйте причината. Майка ми умира от рак в една калифорнийска болница. Пътувахме натам. Остават ѝ броени часове. Трябва да потеглим незабавно. В болницата ще се погрижат за нас, след като майка ми... - Гласът му заглъхна, сподавен от хлип.

Бортей постави ръка на рамото му в приятелски жест.

- Разбирам, разбирам. Съжалявам за неприятностите ви. Много, много съжалявам. Добре, ето какво ще направим. Ще ви уредя полицейски ескорт до границата на щата. Полицаите ще се свържат с колегите си от Калифорния, които да ви поемат оттам. Така ще стигнете навреме при майка си.

- Това би било чудесно! И ако можем да си получим колата, моля?

Конгресменът се огледа и изкрещя заповед, без да се обръща към никого конкретно: