Дъглас Престън - Проектът Кракен

Чарли? Джейкъб си играеше с Чарли като с приятел! Дан се изненада. Това бе неочаквано, но всъщност бе чудесно. Ако това не беше доказателство, че е успял с робота... В съзнанието му обаче се промъкна и друга мисъл, тъжното прозрение, че най-добрият приятел на сина му е робот.

Проследи как Чарли вдига карта и казва нещо. Джейкъб се облегна назад и се засмя. Дан съжаляваше, че не може да чуе какво си говорят. Сега пък Чарли взе тестето и Джейкъб се опита да го научи да разбърква картите. Роботът направи опит, но разпиля картите навсякъде. Последва нов изблик на смях. Дан не бе виждал Джейкъб толкова щастлив от месеци.

Едва сега осъзна какво вижда. Чарли не беше програмиран да разбърква карти. Нито да реди пасианси. Всъщност движенията и поведението на робота изглеждаха много по-съвършени, отколкото Дан бе смятал, че е възможно, ако съдеше по изпитанията, които бе провел.

Гледаше като омагьосан как Чарли става и - с характерното си клатушкане, разбира се - взима една цепеница и я хвърля в огъня. После се върна и седна. Кръстоса крака. Това също не бе част от програмата. След малко двамата се засмяха отново - Джейкъб явно изненада Чарли с някакъв фокус с карти. Дан наблюдаваше всичко това очарован, въодушевен дори. Този робот щеше да стане голям хит. Синът му бе най-големият му критик, а щом Чарли бе допаднал на него, щеше да допадне и на всички останали. А синът му бе толкова щастлив!

Изпълнен с противоречиви чувства, Дан се отдалечи от прозореца и се върна при колата. Подкара бавно към дома си. Грижата за сина му се примесваше с мисълта за Чарли и за успеха, който можеше да постигне с него - стига да намереше финансиране, разбира се.

Форд видя как малките очички на шерифа се присвиват над дулото на оръжието. Ченгето наистина се канеше да го застреля.

Изведнъж се разнесе силно тропане по вратата на коридора и шерифът се поколеба.

Тропането се повтори, последвано от приглушени викове.

- Иди виж какво става - нареди шерифът на единия надзирател и отстъпи крачка назад, но без да отмества пистолета от Форд.

Надзирателят излезе.

Форд не можеше да види какво става, но чу гневни викове.

- Казва, че е конгресмен - извика надзирателят. - Конгресмен Бортей. Твърди, че сте арестували по погрешка двама негови приятели.

Шерифът бързо прибра пистолета в кобура и се обърна към другия надзирател.

- Изправи го този, изправи и стола. Доведи и жената.

Вторият надзирател вдигна Форд и го тръшна на стола, след което в другата стая за разпити закипя трескава дейност. Форд чу гласа на разгневената Мелиса, която заплашваше надзирателите. Доведоха я грубо в стаята. Имаше рана на лицето и синина под едното око.

- Седнете - нареди шерифът.

- Копеле! Мръсник! Ще си платиш за това!

- Заключете вратата - нареди шерифът. В гласа му звучеше паника.

Разнесе се ново тропане и в коридора нахлуха хора. Форд успя да види през прозореца мъже с костюми. Шерифът изглеждаше объркан, вцепенен дори, като елен, попаднал пред фаровете на автомобил.

- Не трябва ли да отворим? - попита надзирателят.

- Аз ще се оправя - каза шерифът, отиде до вратата, отключи и я открехна леко.

- Провеждаме разследване - заяви на хората отвън. - Стандартната процедура забранява допускането на външни хора.

- Аз съм американски конгресмен - прогърмя нечий глас - и ако не отворите незабавно вратата, ще повикам Националната гвардия и ще ви арестувам!

- Да, сър - отвърна шерифът и отвори вратата. Миг по-късно едър мъж със скъп тъмносин костюм, месесто лице и зализан настрани перчем побутна шерифа да се отмести и влетя в стаята, последван от свитата си.

- Роналд Прайс? - извика той, пристъпи напред и впери поглед първо във Форд, а после и в Мелиса. - Вие сте господин и госпожа Прайс, нали? Господи, как са се държали с вас!

- Не, сър - възрази шерифът. - Това е крадецът, откраднал колата на Прайс.

- Биха ни! Малтретираха ни! - извика Мелиса. - Един от заместник-шерифите ме удари няколко пъти, като твърдеше, че съм оказвала съпротива при ареста!

- Това е възмутително! - викна конгресменът. - Картър, покажи на шерифа онези документи.

Мъж с костюм пристъпи напред. Изглеждаше несравнимо по-спокоен, владееше се до съвършенство.

- Шериф, аз съм Картър Бентам, началник на кабинета на конгресмен Бортей. - Подаде му папка с документи и продължи: - Станала е ужасна грешка. Господинът и госпожата наистина са семейство Прайс. Колата им не е била открадната. Полицията е допуснала грешка. Конгресменът би искал да разбере какво точно става тук, защо му бе отказан достъп до тази зона и най-вече - защо малтретирате американски граждани, които с нищо не са нарушили закона?