Дъглас Престън - Проектът Кракен

Шерифът взе палката - бавно, внимателно, - обви дръжката ѝ с месестата си длан и пристъпи към него. Замахна и съвсем целенасочено я стовари върху подутото и разкървавено ухо на Форд. Последва нов прилив на остра болка. Шерифът се върна - все така бавно, отмерено - на мястото си, седна и остави палката на масата, като не пропусна да я подравни спрямо останалите неща върху нея. Форд, който току-що бе видял звезди посред бял ден, прочисти с мъка главата си.

Пазителят на закона плесна с ръце и го подкани:

- Опитай пак.

Форд го погледна и каза:

- Искам адвокат.

Ченгето стана отново, но този път взе лютивия спрей. Приближи се с ленива походка. Насочи спрея към очите на Форд.

- Тук, в Аризона, не позволяваме на шибаните престъпници да говорят с адвокат, докато не си признаят сами. Последен шанс: истинското ти име?

Форд затвори очи.

Струята го блъсна право в лицето. Имаше чувството, че някой е лиснал бензин върху кожата му и го е запалил. Издиша, после вдиша дълбоко и опита да отвори очи, но в тях сякаш имаше пясък, а и боляха толкова силно, че отново ги затвори. Усети как от носа му потича слуз и се спуска по устните и брадичката му, а паренето обзема не само лицето, но и врата му.

- Готов ли си да ми кажеш кой си ти? - попита любезно шерифът.

Форд се опита да отвори очи и да си поеме дъх. И преди бяха пръскали лютив спрей в лицето му, а и не само това - бяха стреляли по него с тазер, бяха го обливали със струи от водни оръдия, все неща, които бяха част от задължителното обучение на агентите на ЦРУ с цел да ги направи по-устойчиви на разпити. Знаеше, че може да издържи. Е, поне за известно време. Чудеше се обаче дали е необходимо. Бяха разкрити и дори онези от ФБР да не бяха навързали нещата, скоро щяха да го направят.

- Въобразил си си, че можеш да караш крадена кола в нашия законопослушен окръг, и това е най-голямата грешка, която си направил в живота си, приятелче.

Обикновено полицаите записваха разпитите на видео. Форд вдигна поглед към камерата в ъгъла.

- Повредена е - каза шерифът. - Много лошо.

На вратата се почука и шерифът извика:

- Влез!

Един от надзирателите влезе, наведе се към шерифа и му прошепна нещо. Той кимна и когато надзирателят излезе, каза:

- Ето и последните новини. Току-що научих, че хората ми са пипнали твоята „жена“ или каквото ти се пада там. Не проговориш ли ти, ще проговори тя. И то веднага щом вкуси правосъдието в Редбо.

- Имаме право на адвокат.

- В Редбо нямате право дори до отидете до клозета!

Шерифът замълча и използва паузата, за да подреди „инструментите“ пред себе си. Взе електрошока. Вдигна го и натисна спусъка - веднъж, два пъти, - при което между двата електрода блеснаха синкави искри.

- Да опитаме отново. Знам, че ще ми кажеш кой си. Или ще съжаляваш много. Всъщност в целия окръг Мохаве, Аризона, няма да има бял човек, който да съжалява повече от теб.

Форд погледна електрошока. Много добре знаеше какво да очаква от него. Запита се обаче дали си заслужава. Кажеше ли на шерифа онова, което го интересува, щеше да спести на Мелиса подобно брутално отношение. Въпрос на време бе, преди ФБР да разбере, че двамата са арестувани в Аризона. Никога нямаше да се доберат до Халф Муун Бей, Калифорния.

- Добре - съглаеи се той. - Ще ти кажа кой съм. Но се страхувам, че няма да ти хареса.

- О, ще ми хареса, как няма да ми хареса! Нали съм почистил улиците от поредния боклук? - каза шерифът и го изгледа с присвити очи.

Форд тъкмо се канеше да каже истината, когато чу трясък на метална врата и викове. Гласът на Мелиса, която протестираше гневно.

Шерифът се обърна към него.

- Ето, появи се и твоята мацка.

Форд видя през прозореца как надзирателите побутват Мелиса, окована като него в белезници и пранги. По лицето ѝ имаше кръв.

Форд стана рязко от стола.

- Били сте я!

Шерифът се разсмя гръмогласно.

- Разполагам с куп свидетели, които да заявят под клетва, че е оказала съпротива при ареста. Ти също, между другото. А сега си залепи задника за стола!

Форд видя през прозореца как двамата надзиратели бутат рязко Мелиса в стаята за разпит срещу неговата, при което тя пада на земята.

- О, тя продължава да оказва съпротива при ареста - отбеляза шерифът.

Форд скочи към него, но шерифът го очакваше. Движеше се изумително бързо и ловко за толкова едър човек. Направи крачка встрани и заби електрошока в рамото му. Електрическият ток удари Форд, но той бе толкова разярен, че това не бе в състояние да го спре. Приведе се и заби глава в слабините на шерифа. Той изохка и се строполи тежко на пода. Двамата надзиратели влетяха в помещението с извадени пистолети. Форд се втурна към тях, но единият го удари по лицето с дръжката на пистолета си, докато другият стовари юмрук в корема му. Форд, чиито движения бяха ограничени от стоманената верига, свързваща белезниците на ръцете с прангите на краката, падна.