Дъглас Престън - Проектът Кракен

Мъжът с пистолета вдигна ръка. Другият отново стъпи на гърдите на Ечевария и го притисна към пода.

- Недейте! - замоли ги Ечевария. - Не, моля ви! Нали ви казах паролата!

Звукът, който прозвуча, бе като от тапешник. Ерик Моро извърна поглед, но не бе достатъчно бърз и видя експлозията от червено и сиво, изригнала от главата на мъжа. Бяха казали, че няма да го убият. Бяха казали, че няма да го убият.

- Хайде - подкани го единият киргиз и го дръпна грубо за ръката. - Тръгвай, ако не искаш да си изцапаш обувките с кръв.

Моро се обърна, призля му. Излязоха през задната врата, от която бяха влезли, и се озоваха на потъналия в мрак паркинг зад сградата. Охранителните камери висяха от прекършените си стойки; по тях се стичаше дъжд. Качиха се в колата и потеглиха бавно. Моро полагаше усилия да овладее гаденето.

- Ей, човече, дишай по-спокойно - каза единият киргиз. - Ще вземеш да припаднеш.

Оставиха го пред хотела. Завари Лансинг във фоайето, където се провеждаше дегустация на вино. Гъмжеше от юпита с изгладени панталони с цвят каки и черни пуловери, които опитваха различни сортове вино. Усети прилив на възмущение, породено от обстоятелството, че Лансинг бе останал в хотела.

Лансинг му посочи две големи кресла в едно усамотено ъгълче и когато седнаха, попита:

- Как мина?

Моро взе още се чувстваше зле. Едва преглътна.

- Каза, че няма да го убият.

- Ерик... Това е игра за големи момчета!

Мълчание.

- Ако възнамеряваш да се откажеш, това ще предизвика сериозен проблем, тъй като вече си съучастник в две убийства. Няма връщане назад.

- Не се отказвам.

- Добре. А сега... откри ли адреса?

Моро му го каза.

- Отлично! - Лансинг си погледна часовника. - Трябва да действаме още тази нощ.

- Това мисля да го пропусна.

Лансинг постави бащински ръка на рамото му.

- Зная, че това е труден бизнес. И на мен не ми харесва. Но стигнахме прекалено далеч, за да се откажем току-така... Освен това наградата ще е огромна. Не можеш да останеш пас. Опитът и познанията ти са изключително важни тази вечер.

Моро осъзна, че Лансинг казва истината.

- Всичко ще е наред. Вземи си чаша вино.

- И ти идваш, така ли?

Лансинг го погледна и отново постави ръка на рамото му. После го разтърси лекичко.

- Разбира се! Нали сме партньори!

Моро кимна.

- Искам да се съсредоточиш върху начина, по който ще процедираме. Ще трябва предварително да прекъснем захранването и телефоните в къщата. Трябва да планираме доста неща.

- Ако няма ток - каза Моро, - ще ми трябва портативно захранване, за да проверя данните в рутера.

- Отлично. Точно от такъв тип планиране се нуждаем. Това ще ни спести доста работа.

- И още нещо: не искам да имам нищо общо с двамата киргизци. Не ги харесвам. Те са твоя отговорност.

- Аз ще се оправя с тях. Само следвай нарежданията ми и всичко ще е наред.

Моро се почувства по-добре. От него не се искаше нищо друго освен да изпълнява заповеди. Лансинг щеше да се нагърби с всичко останало.

- Даде ми адреса. А погледна ли къде се намира къщата? Провери ли биографиите на членовете на семейството, както те помолих?

Моро кимна.

- Домът е собственост на Даниъл Ф. Гулд, адресът е Френчманс Крийк Роуд, № 3324. Потърсих мястото в Гугъл. Това е някъде в хълмовете край града. Доста е изолирано. Най-близката къща е на четиристотин метра. Гулд е някакъв изобретател, притежава компания, наречена „Чарли Роботс“. Женен, с едно дете.

- Роботи? Това е интересно! - отбеляза Лансинг.

- Кажи ми, моля те, че няма да ги убиеш - каза Моро с разтреперан глас.

- От теб зависи.

- Какво означава това?

- Зависи от това колко бързо откриеш устройството. И колко бързо се съгласят да ни сътрудничат. Ако всичко мине добре, никой няма да пострада. Взимаме устройството и си тръгваме. Ще ни отнеме двайсет минути, дори по-малко.

Лансинг говореше съвсем нормално, съвсем спокойно. Нищо чудно да бе психопат. Моро като че ли започваше да се надява шефът му да е именно психопат, защото психопатите действаха изключително ефективно. Не искаше някой да умре, но още по-малко искаше да го хванат.

- Потегляме в полунощ - каза Лансинг. - А сега да се залавяме за работа и да подготвим операцията.

Уаймън Форд бе заключен в килията в единайсет сутринта, а сега бе седем вечерта. Някой бе повърнал на пода и локвичката бълвоч стоеше непочистена от часове, а горещината правеше зловонието още по-непоносимо. Нямаше къде да седне, а подът бе мокър и от урина. През килията мина смайващо голям брой задържани - пияници, дребни мошеници, наркопла- сьори, плюс куп най-обикновени хора, които патрулните полицаи бяха спрели на магистралата и довели в градчето досущ като него. Колите им, разбира се, бяха извозени от пътна помощ. Повечето бяха латиноси, имаше и групичка дългокоси хипита, както и неколцина с вид на клошари.