Дъглас Престън - Проектът Кракен

След като двамата му посетители си тръгнаха, Ечевария потърси информация за тях. Оказа се, че наистина са тези, за които се бяха представили. Младият, онзи с дългата коса, Моро, имаше старо криминално досие за хакерство. Лансинг изглеждаше чист. Ечевария реши да приеме случилото се като недоразумение, произтекло от сблъсъка на две различни култури - от една страна, жестокият свят на нюйоркската борсова търговия, а от друга - образованата, интелигентна култура на софтуерния бизнес от Силициевата долина. Може би именно това бе начинът, по който някои хора в Ню Йорк правеха бизнес. Ечевария бе доволен, че живее на далеч по-цивилизовано място, където подобен подход срещаше силно неодобрение.

Стана от бюрото, отиде в кухненския бокс до офиса, напълни каната с вода и я включи. Взе чугунения японски чайник, изплакна го от старите листенца чай и сложи нови, с аромат на цветчета жасмин. Започна да си тананика, докато чакаше водата да заври. Изключи електрическата кана и пъхна в нея термометър - 99° С. Продължи да си тананика, изчака температурата да спадне до 95° С и едва тогава наля вода в чайника. Вдигнаха се облачета пара и се разнесе сладкият аромат на жасмин.

В следващия миг видя експлозия от звезди.

Осъзна, че лежи на пода. Зрението му започна да се избистря, но ушите му пищяха неприятно, а главата го болеше ужасно. Над него се бяха надвесили двама грозници в екипи за джогинг. Единият бе стъпил с крак върху гърдите му и стискаше желязна тръба, а другият държеше пистолет с огромен заглушител, насочен към главата му. И двамата имаха черна коса и белязани от акне лица; не приличаха на американци. Ечевария усети влажна струйка да се стича по черепа му - явно кървеше. Бяха го ударили по темето. Чувстваше се бавен, глупав, объркан. Опита да помръдне, но установи, че ръцете и краката му са вързани.

Онзи, който бе поставил крака си върху гърдите му, се наведе и попита:

- Ти бегач на дълги разстояния ли си?

Ечевария отвърна на погледа му. Какви ги говореше този?

А непознатият с желязото потупа леко коляното на Ечевария с него.

- Изглеждаш як. Маратонец ли си?

Мислите на Ечевария започваха да се проясняват. Видя на заден план единия от двамата, които бяха идвали сутринта - Моро.

Грозникът се наведе по-близо.

- Знам, че ме чуваш. Ще отговориш ли на въпроса ми?

- Ами... веднъж участвах в маратона. - Какви ги говореше този? Това беше някакъв кошмар. Господи, сигурно имаше сътресение. Очевидно не бе в състояние да мисли логично.

Желязото се отмести отново от главата към коляното му. Мъжът го вдигуа и почука силно, болезнено по капачката му.

- Какво става, по дяволите? Какво правите?

Ново болезнено почукване, по-силно от предишното.

- Чуваш ме, нали?

- Да. Какво искате?

Напред пристъпи Моро. Изглеждаше притеснен, пребледнял, плувнал в пот, дългата му коса беше влажна. Изглеждаше и уплашен:

- Искам паролата за вашата система.

- За какво ви е?

Последва нов удар по капачката.

- Отговори на човека.

- Оу! Боли! Кои сте вие?

Двамата мъже се спогледаха.

- Паролата!

- Не, никога!

Мъжът с пистолета извади ролка тиксо, откъсна парче и с бързо движение го залепи върху устата на Ечевария. Той направи опит да се съпротивлява, да свали лепенката, да я избута с език.

Мъжът с железния прът го вдигна над главата си и го стовари с всичка сила върху коляното на Ечевария. Чу се силно прашене, като от чупене на глинен съд, и Ечевария отметна глава и изкрещя. Викът му обаче бе приглушен. Агонията бе толкова силна, че не можеше да повярва, че такава болка наистина съществува.

Двамата мъже отстъпиха назад и изчакаха, докато Ечевария се мяташе на пода, опитваше се да си поеме дъх през носа и пъшкаше.

Мъжът с желязото клекна до него.

- Ще повторим въпроса.

Болката бе нечовешка, но по-лоша дори от нея бе мъката, причинена от мисълта, че коляното му никога няма да се оправи, че никога няма да кара сърф.

Мъжът почука леко по другото му коляно.

Ечевария се опита да каже нещо, завъртя глава.

- Свалете му тиксото.

Онзи с железния прът дръпна лепенката от устата му. Ечевария изломоти нещо и пое жадно въздух. Пред погледа му отново изникна лицето на Моро, който каза:

- За бога, просто ни кажи паролата.

Лицето на Моро бе бяло като платно, по скулите му се стичаше пот.

Ечевария им я каза.

- Изчакайте да я проверя - каза Моро и я въведе в главния терминал.

- Вярна е - каза след малко и копира на една флашка данните на клиентите. - Добре, готови сме.