Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Обичам да играя на карти - отвърна Дороти и плесна с ръце.

- Какви игри знаеш?

- Всичките. Какво ще кажеш за джин руми?

Поиграха джин руми. Дороти се оказа добра и все го побеждаваше. Джейкъб започна да се дразни и накрая каза:

- Не ми харесва тази игра. Какво ще кажеш за покер?

- Добре.

Джейкъб отиде при шкафа и извади оттам чипове. Върна се, раздели чиповете и разбърка картите.

Покерът беше доста по-забавен. Дороти се оказа ужасен играч. Знаеше правилата, изчисляваше вероятностите, но не можеше да блъфира и залагаше по толкова елементарен начин, че всеки път издаваше ръката си.

- Не те бива в покера - заяви самодоволно Джейкъб, след като прибра последните ѝ чипове.

- Не съм добра лъжкиня.

- Няма спор.

- А сега какво? - попита Дороти.

Джейкъб се излегна на килима и сгъна якето си за възглавница.

- Ще спя.

- По-добре се обади на майка си, защото наближава четири. После не вади батерията, защото очаквам Мелиса да се обади. Боя се, че се е случило нещо.

Мелиса излезе от полицейския участък и се озова отново под палещите лъчи на слънцето. Извади портфейла си и преброи парите. Триста и трийсет долара. Огледа се. Както можеше да се очаква, наоколо изобилстваше с офиси на фирми за издаване на гаранции и адвокатски кантори. Видя ниска сграда, някога вероятно била мотел. Над вратата имаше табела: АДВОКАТИ.

Огледа табелата, прочете списъка с адвокати, всеки от които, изглежда, имаше своя малка юридическа практика. Как да избере? Мъж или жена? Ирландец? Италианец? Латинос? Англосаксонец? Евреин? Избра името на същия принцип, на който избираше и конете, на които да заложи на хиподрума, тоест се спря на име, което звучеше приятно. Синтия Медоус.

Почука и влезе в миниатюрна чакалня с две врати към вътрешните помещения. Едната врата бе отворена и се виждаше сумрачен кабинет.

- Да? - каза момичето на рецепцията, докато подухваше току-що лакираните си нокти.

- Трябва ми адвокат.

- По какъв въпрос?

- Съпругът ми току-що бе арестуван по обвинение, че е шофирал без книжка и не е подал мигач.

- Попълнете този формуляр - каза момичето и побутна лист хартия с върха на пръстите си, тъй като внимаваше да не си развали лака.

Мелиса взе листа, седна и го прегледа. В горната част бяха отпечатани хонорарите за различните видове услуги. Най-ниският - за пътно нарушение - бе хиляда долара. Кантората обаче бе празна. Явно Медоус нямаше много клиенти... което означаваше, че хонорарът подлежи на обсъждане.

Мелиса попълни формуляра, като използва адреса в Санта Фе и си измисли някакво име, за да се представи като госпожа Прайс. Връчи го на момичето, което го отнесе през отворената врата. Миг по-късно се върна и каза:

- Госпожа Медоус ви очаква.

Мелиса влезе в сумрачния офис и се изненада, като видя, че въпросната госпожа Медоус е петдесетинагодишна дама с делови професионален вид, прибрани на кок прошарени коси и сив костюм, без никакъв грим и бижута с изключение на семпло колие от перли. Лицето ѝ обаче бе сурово, с тънки стиснати устни и грубата кожа на дългогодишна пушачка. Мелиса заключи, че не е попаднала на някоя добродушна лелка. Но пък в случая предпочиташе именно по-твърд играч.

- Заповядайте, седнете - каза Медоус. Мелиса седна и изчака, докато адвокатката прочете попълнения формуляр. Накрая тя го остави и каза: - Разкажете ми какво се случи.

Мелиса ѝ разказа измислената история за ограбването им в Ню Мексико, заяви, че са били спрени без никаква причина, докато са карали по междущатското шосе, и че съпругът ѝ е вкаран в затвора.

Когато приключи, Медоус заяви:

- Работя върху такива случаи всеки ден. Всички тук се занимаваме именно с това.

- Проблемът - обясни Мелиса - е, че много бързаме. Опитваме се да стигнем до района на Сан Франциско преди... преди свекърва ми да почине от рак.

- Много съжалявам да чуя това, госпожо Прайс, но няма начин нещата да се решат толкова бързо. Вероятно вече е прекалено късно, за да правим опити да измъкнем съпруга ви още тази вечер. Процедурата ще ни отнеме двайсет и четири часа. И ще струва доста пари.

- Колко?

- Да започнем с разхода за пътна помощ. Шестстотин долара.

- Шестстотин долара? За разстояние от осем километра?

Медоус продължи:

- Моят хонорар е хиляда долара. Глобата за пътно нарушение плюс шофиране без документ за правоуправление - в Аризона това се смята за сериозно престъпление - още шестстотин долара. Съдебни разходи, такси и прочие... около четиристотин долара. Общо две хиляди и шестстотин долара.