Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Нямаме намерение да публикуваме списъка ви с клиенти. Няма да изнесем нищо от кабинета ви. Всичко ще се случи тук, пред вас. Само ще погледнем. Няма да копираме.

Ечевария поклати глава.

- Поверителността на информацията е нещо свещено за мен. Изгубя ли доверието на моите клиенти, ще изгубя всичко. Не мога да го допусна. Помогнете ми да открием друг начин да потвърдим достоверността на информацията, която ви интересува, и ще го приема.

- Няма друг начин. Трябва да видим списъка с вашите клиенти.

Настъпи тишина. Ечевария се почеса по главата, скръсти ръце, напрегна мускулите си. Определено разсъждаваше върху проблема. Накрая поклати глава и каза:

- Не мога да го направя.

- Постъпвате неразумно, господин Ечевария.

Той отново поклати глава.

- Възможно е.

- Не вярвам, че говорите сериозно. Отваря ви се златна възможност и ще позволите тя да ви се измъкне заради възгледите си относно поверителността на информацията?

- Не бих направил компромис с принципите си.

- А можем ли да процедираме по следния начин: ще ви дам списък с няколко айпи адреса на „Бейнет“ - двайсет, да речем, - избрани на случаен принцип и вие ще ми предоставите клиентска информация само за тези адреси. Проверка на случаен принцип, която да удостовери, че всичките ви клиенти са реални.

Ечевария се замисли отново.

- Надявам се разбирате защо искам подобна информация? - попита Лансинг.

Ечевария въздъхна.

- Разбирам. Наистина разбирам. Отговорът ми обаче остава отрицателен. Ще ви предоставя нотариално заверено писмо от счетоводната ми къща, което ще съдържа цялата информация, от която се нуждаете. Ще ви предоставя и метаданни за отделните клиенти. Но не мога да ви предоставя името на нито един клиент. Това е граница, която не пресичам. Съжалявам.

Моро видя как по финото, издялано като с тънко длето лице на Лансинг плъзва руменина. Когато заговори, гласът му се бе променил. Беше тих и смразяващ.

- Има и още един проблем с вашата компания.

- Какъв е той?

- Лицензът ви от Федералната комисия по комуникациите.

- Какво не е наред с него? - Ечевария изглеждаше разтревожен.

- Едно от изискванията е собственикът да има американско гражданство.

Лицето на Ечевария потъмня.

- Но аз съм американски гражданин.

- Разбира се, но... съжалявам, не мога да се изразя по друг начин... когато някой подаде неверни сведения в декларацията - става въпрос за формуляр N-400, - това може да доведе до отнемане на гражданството.

Ечевария се наведе напред.

- Нямам представа за какво говорите! Не съм подавал никакви неверни сведения!

- Написали сте, че нямате деца. Но имате дъщеря - Луиза, която живее с майка ви.

Ечевария се облегна на стола си и присви очи.

- Добре сте си написали домашното, господин Лансинг.

- Ако лицензът на „Бейнет“ е под въпрос... това е нещо, което трябва да знам, ако ще купувам компанията.

Последва мълчание.

- Някой друг знае ли? - попита Ечевария. - Това беше преди дванайсет години.

- Ако купя „Бейнет“, преди лицензът да бъде прехвърлен на мое име ще трябва да потвърдя писмено, че не разполагам с информация, която да застрашава валидността на лиценза.

Ечевария се усмихна студено.

- Разбирам. Заплашвате да съобщите тази информация на властите.

- Просто спазвам закона.

- Охо! Това явно е изнудване по нюйоркски.

- Не, не, господин Ечевария, разбирате ме погрешно. В моя бизнес на Уолстрийт сме принудени да спазваме толкова много правила и разпоредби, че всичко, което правим, се следи под микроскоп, дори инвестициите извън сферата на финансите. Трябва да съм изключително предпазлив.

Ечевария стана.

- Господин Лансинг. Господин Моро. Беше ми приятно. Изходът е там.

- Не бива да прибързвате - каза Лансинг.

- Време е да си тръгвате, господа.

- Вие ме гоните, което означава, че ще се почувствам задължен да се свържа незабавно с Федералната комисия по комуникации и да съобщя тази информация.

Възцари се тишина. Изглежда, последната заплаха охлади ентусиазма на собственика.

Лансинг продължи:

- Съвсем не е необходимо да споменаваме за този ваш проблем - изобщо не е необходимо, - стига да ми позволите да погледна списъка с клиенти, преди да ви направя оферта. Вие не сте длъжен да я приемете. Това не е изнудване. Не ви ли хареса офертата, всеки продължава по пътя си.

Ечевария изведнъж се успокои.

- Ей там, отвъд онези хълмове, се простира Силициевата долина, където плуват големите бели акули на бизнеса. Вие от Уолстрийт сте дребни рибки в сравнение с тях. Вие сте пълни невежи. Въобразявате си, че можете да дойдете тук и да ме заплашвате? Хайде, пробвайте. Ще се оправя с комисията. А сега идете да въртите гангстерските си номера някъде другаде, преди да съм повикал ченгетата.