Дъглас Престън - Проектът Кракен

Това бе офисът на Ечевария. Домакинът стана, здрависа се с тях, покани ги да седнат. Беше красив мъж в добро здраве, с тъмни очи, от които на момичетата сигурно им се подкосяваха краката, и носеше тясно поло на „Ралф Лорън“, което очертаваше мощните му бицепси. Имаше вид на типичен латиноамерикански мачо.

- Искам да ви кажа от самото начало - заяви той, - че нямам никакво намерение да продавам компанията. Макар да оценявам интереса ви към нея.

„Що за глупост - помисли Моро. - Всеки си има цена“.

Лансинг отвърна:

- Разбирам. Фирмата е чудесна... а и се намира в такова красиво градче. Аз съм търговец на Уолстрийт, но се уморих от бизнеса там и търся промяна. Вашата компания ми се струва много атрактивна.

- Благодаря.

- Как се озовахте тук?

Това накара Ечевария да се впусне в продължителен монолог за това как направил „малко пари“ в една интернет компания в Пало Алто, уморил се от бизнеса там и се установил тук, където животът бил по-спокоен, хората - по-дружелюбни и прочие, и прочие. Лансинг умело насочи разговора към по-лични теми, в резултат на което разбра, че Ечевария се е оженил (наскоро), има две деца (момиченце, което се родило неотдавна, и момченце, вече проходило), две хобита (сърфинг и скално катерене) и куп други подробности. Ечевария отново заяви намерението си да не продава фирмата, но Моро бе готов да се обзаложи, че събеседникът им е любопитен да чуе предложението им. Просто бе прекалено умен и тактичен, за да попита директно. Вместо това зададе общи въпроси, свързани с причините, накарали Лансинг да се заинтересува от компанията му. Не след дълго Лансинг спомена сякаш между другото, че ако всичко е наред, възнамерява да предложи да плати в брой „неголяма, но все пак осемцифрена сума", ако, разбира се, Ечевария прояви интерес да продаде бизнеса.

Това привлече вниманието на Ечевария. Макар да се занимаваше с „Бейнет“ повече като хоби, тъй като не се нуждаеше от парите, подобна цена за компания, която оперира в сектор с ниска норма на печалбата и приходи от не повече от един милион годишно, бе достатъчно щедра, за да привлече вниманието на всеки собственик.

Ечевария се развълнува, какво ти, направо се разтрепери, предложи им минерална вода „Лаукуен“, бутилирана направо от извора - артезиански кладенец в Патагония, и нареди на секретарката си да не го свързва с никого, макар да продължаваше да твърди, че „Бейнет“ не е за продан.

Около половин час след началото на срещата Лансинг най-сетне стигна до въпроса, който го интересуваше повече от всичко останало. Изчака да настане тишина, сетне събра длани и се приведе напред.

- Господин Ечевария, преди да отправя каквато и да било оферта, извършвам собствено проучване. В края на краищата не съм получил даром милиарда, който спечелих на Уолстрийт.

Ечевария кимна. Един милиард бе впечатляваща цифра дори за човек, натрупал състояние от онлайн бизнес. Дори когато този един милиард се бе стопил наполовина преди няколко седмици.

- Проучих компанията ви. Онова, което открих, изглежда добре... в противен случай нямаше да бъда тук, разбира се.

Ново замислено кимване от страна на Ечевария.

- Трябва да открия отговора на още един въпрос.

- Казвайте.

- Наистина ли, ама наистина ли сте готов да продавате?

След секунда мълчание Ечевария отговори:

- Обичам работата си. Обичам този град. Обичам интернет бизнеса. Това са все неща, които трудно бих променил. Но... ще е глупаво от моя страна да не изслушам човек, който се кани да ми направи щедра оферта.

- Отлично ви разбирам. Бих искал да ви направя оферта. И то писмена. Подробна. Ще имате достатъчно време да я обсъдите с вашите адвокати. Готов ли сте на това?

- Бих казал, че... да.

Ново мълчание.

- Нуждая се от още едно нещо, за да подготвя оферта, и това е потвърждение на клиентската ви база.

- Счетоводната ми фирма ще ви предостави заверено копие от годишния одит - отвърна Ечевария.

- И двамата знаем, че понякога счетоводните фирми са доста... гъвкави. Бих искал да проверя това директно. Лично.

- Какво предлагате?

- Да прегледам информацията за вашите клиенти тук, във вашия офис, във ваше присъствие. Няма да копирам списъка с клиенти. Моят колега, господин Моро, е компютърен специалист. Той трябва само да потвърди броя на клиентите, които твърдите, че обслужвате. Нищо повече.

Ечевария се усмихна.

- Оценявам това, но следвам строга политика на неразгласяване на списъка с клиенти. Благодарение на дългогодишния си опит в този бизнес стигнах до извода, че най-важното нещо в него е сигурността и поверителността на информацията за клиентите.