Дъглас Престън - Проектът Кракен

По построения през 1917 година мост Хел Гейт, прехвърлил снага над мръсните води на едноименния пролив, минаваха три железопътни линии и един тротоар за пешеходци. Мостът свързваше островите Рандал и Уорд в Ист Ривър с Астория, Куинс. Беше тих мост, рядко използван от влакове и отдавна затворен за пешеходци. Преминаването по него бе забранено и изискваше преодоляването на ограда от метална мрежа.

Гледката обаче бе изумителна. Насочеше ли поглед към пролива Хел Гейт и северния край на Куинс, Лансинг можеше да види огромната електроцентрала „Кон Ед“, разположена на брега на Ист Ривър с осветените ѝ от прожектори комини и мощните струи пара над тях; вляво се намираше прочутият затвор Райкърс Айланд с неговите железобетонни бастиони, лъскава бодлива тел и въртящи се наляво-надясно прожектори - приличаше на високотехнологична версия на замъка Иф. Докато се наслаждаваше на панорамата, над главата му премина нисколетящ Боинг 767; двигателите му виеха, докато се насочваше към летището „Ла Гуардия", разположено зад „Кон Ед“. След като премина, отново се възцари благословена тишина, но само за няколко минути, докато се появи следващият самолет.

Лансинг се наведе над парапета и погледна черните води на пролива. Според Уикипедия разстоянието до водата бе малко повече от четирийсет и един метра, което правеше Хел Гейт втория най-висок мост в Ню Йорк Сити. Поради тази причина бе станал предпочитано място на самоубийците от града.

Погледна си часовника. До появата на Меланкорт оставаха десет минути. Почувства прилив на бодрост. Странно, но този тип интриги му допадаха повече от разоряването на някоя инвестиционна банка с помощта на алго-тьрговия. Лансинг бе израснал в градска къща на Шейсет и девет улица, а баща му, както и бащата на неговия баща, бяха инвестиционни банкери. Лансинг-старши бе от онези заблудени души, които вярваха, че като правят пари, вършат Божието дело. Лансинг, от своя страна, вярваше, че като прави пари, върши Своето дело. Това бе мръсен бизнес... ако се прави както трябва, разбира се. Понякога, в разгара на дадена сделка, той се чувстваше като прочутия пират Черната брада, който кълца враговете си със сабя сред оръдейни изстрели, облаци дим и реки от кръв по палубата. Тръпки го побиваха, когато наблюдаваше как Мамбата краде от крадците и се връща, натоварена с плячка. В тази високоскоростна алго-тьрговия имаше моменти, когато за една секунда правеше повече пари, отколкото баща му бе изкарвал за цяла година. Беше много забавно... докато някой не го бе победил в собствената му игра. Крадец, който бе откраднал от крадеца, който крадеше от крадците.

Щеше да си отмъсти. Това дребно отклонение от целта, което представляваше срещата с Меланкорт, щеше да му помогне да направи нещо като репетиция за голямата сделка.

Наведе се над парапета, вдиша дима от пурата и го изпусна нагоре. С крайчеца на очите си видя Моро да пали нова цигара от фаса на предишната.

- Не ги хвърляй на земята - предупреди го Лансинг. - Така ще могат да вземат ДНК проба от тях.

- Не съм толкова глупав - отвърна Моро.

Лансинг се обърна и каза:

- Ето я.

В далечината се появи дребна фигура, която крачеше - забързано, уплашено, отмерено - по тротоара. Пристигна останала без дъх. Лансинг протегна ръка и тя се здрависа с него. Дланта ѝ бе студена и влажна.

- Защо трябваше да се срещнем тук? - попита тя. - Не обичам да катеря огради, а и това място никак не ми харесва.

- Налага се - както за ваша сигурност, така и за наша. Без свидетели. Носите ли нещата?

Тя извади от джоба си дебел наръчник, чиито листа бяха захванати със спирала, и му го подаде. Лансинг го взе и го разлисти. Беше доста оръфан, много от страниците му бяха с подвити ъгълчета. На корицата бяха отпечатани емблемите на НАСА и „Годард“, а под тях бе заглавието, което гласеше:

ПРОЕКТ КРАКЕН

Ръководство за кодиране на FIAT LUX

дефиниции, спецификации, модули,

процедури.

Секретно! Копирането забранено!

- Отлично! - възкликна Лансинг и се зачете. Не разбра нищо. Подаде ръководството на Моро.

- А идентификационният код?

Тя му подаде лист с написани на ръка символи. Лансинг впери поглед в него.

- Защо е написано на ръка?

- Допълнителна мярка за защита - отвърна Меланкорт. - Кодът е програмиран по начин, който прави невъзможно разпечатването му на принтер.