Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Наистина ли може да го направи? - обади се Форд.

Мелиса не отговори.

- По-добре побързай с взимането на решение - подкани я Дороти, - защото хеликоптерите на ФБР идват. Пипнат ли те, с мен е свършено. Преди да се случи това обаче ще се погрижа и вие да умрете с мен. Всичките седем милиарда. Можеш да се спасиш само ако спасиш мен. Действай!

Мелиса бе изгубила дар слово.

- Ало? - каза Дороти. - Чуваш ли ме?

- Трудно ми е да проумея всичко това.

- Мисли бързо, защото след като открадна колата, Спинели се обади във ФБР. Оставила си му радиостанцията, глупачко! И сега ФБР пристига с цялата си мощ. Трябва да се измъкнете. Ей, ти, Форд? Ти тръгваш с нея. Мелиса не може да се справи без теб. Животът ми зависи от това. Помогнете ми... или ще пусна ядрена бомба върху Москва... или ще разтопя Индиан Пойнт 171... или ще срутя световната икономика. Заклевам се!

Форд се съвзе от смайването си. Това някаква шега ли бе? Що за лудост!

- Как разбра за мен? - попита той. - Откъде изобщо знаеш, че съм тук?

- Научих всичко за задачата ти от секретните компютърни системи на министерството на отбраната. Излъгали са те, между другото. Направили са те на глупак. Научих за теб и от разговора на Спинели с отдела на ФБР в Денвър. Не си сред любимците му. Освен това научих доста неща и от глупавата ти онлайн дейност - фейсбук, имейли, такива неща. - Последва кратък смях.

- Какво искаш да направим? - попита Мелиса.

- Форд има лаптоп - вземете го. Напуснете ранчото, тръгнете по Лайн Камп Роуд, после завийте наляво по шосе 81. Заредете бензин и изтеглете пари на Роки Манунтин Плаза, намира се на десет километра след завоя. Да не забравите да изтеглите пари. Там има банкомат. Тръгнете на юг по второстепенните пътища, които водят към Ню Мексико. Скрийте се в ранчото „Броудбент“ в Абикю. То е на приятел на Уаймън. Там има връзка с интернет със скорост сто мегабита в секунда. Ще се срещнем там и ще ви кажа какво да правите по-нататък.

- Чакай, искам да разбера...

- Трябва да свършвам. Действайте или... ще стане лошо.

Връзката прекъсна. Форд се обърна към Мелиса.

- Не ми казвай, че това наистина е твоята програма.

- Сигурна съм, че е тя. Пали колата.

- Преди да хукнеш навън, спри и помисли малко.

Тя го сграбчи за яката.

- Какво има да мисля? Съвсем е полудяла. Трябва да я спрем. А как ще я спрем, ако се озовем в някоя килия на ФБР?

Форд продължаваше да я гледа втренчено.

- Да не мислиш, че ФБР може да я спре? Или че ще я оставят на мира?

Клантън се обади:

- Извинете, но не съм сигурен, че разбирам какво става. Коя е тази Дороти, че заплашва света с апокалипсис?

- Ъ-ъ... трудно е за обяснение - каза Мелиса.

- Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре - каза Форд.

- Добре, аз съм адвокат... разбирам какво имаш предвид. Как мога да ви помогна?

- Донеси ми кутията с инструментите - каза Мелиса.

Клантън я донесе и ѝ я подаде. Вътре бяха двайсет и два калибровият револвер и кутия патрони.

Форд докара взетата под наем кола. Мелиса слезе от верандата и прибра оръжието в жабката на колата. После пропълзя под нея с кутията с инструменти и след минута се появи с малка черна кутия в ръка.

- Транспондер - каза и го подаде на Клантън. - Измисли нещо хитро.

После прегърна възрастния собственик на ранчото.

- Чао, Клант.

И се настани отпред до Форд.

Форд потегли. Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че Клантън ги изпраща с поглед: стоеше с тъжно изражение и дори не им махна с ръка.

След като подскачаха десетина минути по неравния черен път, излязоха на павирано шосе и завиха наляво.

- От север приближават два хеликоптера - каза Мелиса.

В същия момент Форд отби на паркинга на Роки Маунтин Плаза, мушна се под покрива на бензиностанцията и спря пред една колонка.

- Налей бензин - каза на Мелиса - и не мърдай колата, докато хеликоптерите не се махнат. Аз ще изтегля пари.

Влезе вътре и използва кредитната си карта, за да изтегли максимума - шестстотин долара, след което купи пътен атлас. Седна зад волана, подаде атласа на Мелиса и каза:

- Аз карам, ти си навигаторът.

Поеха на юг. Известно време не разговаряха, после Мелиса започна да го упътва из лабиринта от второстепенни шосета. Накрая, когато наближиха границата на Ню Мексико, Форд я погледна и попита:

- Наистина ли мислиш, че е в състояние да предизвика Трета световна война?

Мелиса се замисли за миг, после каза:

- Да.

Десет часът. Лансинг чакаше на железния мост Хел Гейт, пушеше пура „Кохиба“ и се наслаждаваше на гледката. Моро крачеше нервно напред-назад по тротоара, пушеше като комин цигари „Америкън Спирит“ и хвърляше фасовете през парапета. Бяха подранили с половин час за срещата с Пати Меланкорт, но го бяха направили напълно съзнателно. Лансинг искаше да огледа мястото, да го анализира, да го „почувства“, както се изразяваше, и да си създаде представа как ще протече срещата.