Дъглас Престън - Проектът Кракен

Клантън беше на верандата - бившият възпитаник на Йейл и специалист по корпоративно право бе с панталони с тиранти, седеше в люлеещия се стол и пушеше лула от царевичен кочан. Когато ги видя, стана и пъхна палци в гайките на джинсите си.

Шепърд намота поводите около коневръза, измъкна пушката от калъфа на седлото и двамата с Форд се качиха на верандата.

Мелиса застана пред Клантън. Изглеждаше засрамена.

- Здрасти, Клант. Отдавна не сме се виждали.

Той се намръщи.

- Мина оттук, без дори да кажеш едно „здрасти“.

- Бързах. Съжалявам, че ти взех оръжията. - Подаде му пушката и револвера, който измъкна от колана си.

Клантън взе оръжията, без да каже нито дума, и ги остави настрани.

- Не ми пука за оръжията. Интересуват ме изминалите девет години. След като си тръгна, пропадна сякаш вдън земя. Нито дума, нито картичка. Дори не отговори на писмата ми. Защо?

- Не ме бива в тези неща - отвърна тя.

Клантън я изгледа укорително.

- Не ми харесва поведението ти, госпожице. Човек не се отнася така с приятелите си. Беше ми като дъщеря, спасих ти задника от ченгетата, а ти отпраши нанякъде и не ми се обади нито веднъж.

Тя се поколеба, после заряза напереното си поведение.

- Съжалявам, Клант... Наистина съжалявам. Исках да ти пиша, но... знаеш как е... ха днес, ха утре...

- Не приемам подобно извинение. Трябва да се отнасяш по-добре с хората, които са ти помагали. Когато не отговори на писмата ми, започнах да се чудя дали не са те вкарали в затвора, но после открих, че си изчистила досието си и си станала брилянтен учен в НАСА. И през цялото това време не ми написа нито един ред, нито една дума. Това ме обижда!

Раменете ѝ увиснаха и Форд видя в нея незрялата тийнейджърка, която учителите гълчат, а тя се чувства виновна и унизена.

- Нямам извинение - каза Мелиса. - Наистина съжалявам. Но не съм онзи брилянтен учен, за когото ме смяташ. Прецаках всичко. И умряха седем души.

Настъпи продължително мълчание, след което Клантън сложи бащински ръка на рамото ѝ.

- Казах каквото имах да ти казвам и повече няма да повдигам тази тема. Влез и пийни нещо студено. А ти, Уаймън - радвам се, че най-после си изцапал чистичките си дрешки.

В този момент кафявият „Краун Виктория“ се появи сред облак прах и спря пред верандата.

- Приятелчето ти от ФБР - отбеляза Клантън.

Агентът на ФБР - как му беше името? Спинели? - слезе от колата. Огледалните стъкла на очилата му отразяваха последните лъчи на залязващото слънце. Спинели се качи на верандата и каза високо:

- Мелиса Шепърд? Трябва да ви арестувам.

- Не и преди да говоря по телефона с моите хора - възрази Форд.

- Можеш да говориш с когото си искаш, приятел, но имам заповед да арестувам доктор Шепърд. Моля, влезте в колата, доктор Шепърд.

Мелиса го изгледа и отвърна:

- Върви по дяволите!

Клантън се обърна към Форд и му прошепна:

- Телефонът е в дневната. Тичай да се обадиш.

- Всяко забавяне ще бъде прието за възпрепятстване на федерален агент - заяви Спинели все така високо. - Качвайте се в колата. Или ще бъда принуден да ви сложа белезници и да ви отведа насила.

- Не ме докосвай, боклук такъв! - викна Мелиса.

Форд се втурна в дневната, грабна телефона и набра Локуд. На източния бряг вече бе седем вечерта, но Локуд обикновено работеше до късно. За негово облекчение съветникът на президента вдигна още след първото позвъняване.

- Открих я - каза Форд. - Но от ФБР искат да я вземат.

- Браво. Много си бърз. Няма проблем, предай я на ФБР. Бездруго го планирахме от самото начало.

- Ще е голяма грешка.

- Надявам се, че няма да има проблеми - каза Локуд след кратка пауза.

- Вече имаме. - Форд му предаде всички подробности, които бе научил: че Шепърд не е откраднала програмата Дороти, как тя сама е „избягала“, как я е заплашила... Когато стигна до момента, че Дороти може да превърти и да започне да изстрелва ядрени ракети, Локуд го прекъсна:

- Уаймън. Не ми казваш нищо ново. Между другото, всичко това е строго секретно. Остави ФБР да се погрижи за Шепърд. Не ти трябва да знаеш нищо повече. Ти си свърши работата. Ясен ли съм?

Форд чуваше виковете на Шепърд отвън, последвани от боричкане.

- Какво ще прави ФБР с нея?

- Това вече не е твоя грижа.

- Ако смятате, че така ще я накарате да ви помогне, правите голяма грешка. Това не е правилният подход. Нуждаете се от помощта ѝ, ако искате да се справите с онзи побеснял софтуер. А тя е лабилна.

- Край на дискусията.

До Форд долетя поредната ругатня отвън, последвана от затръшването на врата и рева на автомобилен двигател.