Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Излъгахте ме - каза Форд. - Подадохте ми невярна информация за операцията.

- Уаймън, ти получи толкова информация, колкото ти бе необходимо, за да се справиш със задачата. Признавам, че се представи отлично. Заповядвам ти от името на президента да я предадеш на ФБР.

Форд затвори и излезе на верандата. Клантън стоеше с палци в гайките на колана, вперил поглед в облачето прах на хоризонта. Мелиса я нямаше.

- Същинска дивачка - отбеляза Клантън. - Удари агента на ФБР, насини му окото. Това е онази Мелиса, която помня. Беше невероятно нежна с конете, но станеше ли въпрос за хора, предпочиташе да се бие, вместо да отстъпи. Чудя се дали ще я видя отново.

Форд поклати глава.

- Предполагам, че всичко свърши.

- Имам лошо предчувствие какво я очаква - каза Клантън. - Но това е нещо, което не можем да предотвратим, нали?

Извади една бира от хладилната чанта до стола и я подаде на Форд. Седнаха на верандата и отпиха мълчаливо. Форд бе ядосан, но разбираше, че не е в състояние да направи нищо. А и какво бе очаквал? Бе работил за правителството достатъчно дълго, за да предвиди какво ще се случи.

След десетина минути облачето прах се появи отново. Наблюдаваха го как расте и се приближава. Беше автомобилът на агента на ФБР.

- Какво ли иска този копелдак пък сега? - попита Клантън и се залюля в стола.

Колата навлезе с лудешка скорост в застлания с чакъл паркинг; изпод гумите ѝ захвърчаха камъчета. От нея изскочи Шепърд с белезници на ръцете. Агентът не се виждаше никакъв.

- Помогнете ми да ги махна - каза тя. - По-бързо!

Без да каже нито дума, Клантън се надигна и влезе вътре. След миг се появи с две малки отвертки. Пъхна едната в ключалката, поровичка с другата и белезниците се отвориха. Мелиса ги захвърли встрани.

- Какво стана? - попита Клантън.

- Казах на онзи тъпак, че трябва да се изпикая. Когато слезе от колата с мен, го помолих да се обърне. Скочих, съборих го на земята и му взех колата. Уаймън, пали твоята. Трябва да се махнем оттук.

Форд я зяпна.

- Аз ли?

- Точно така, ти!

- И къде ще отидем?

Тя се намръщи.

- Да не мислиш, че тези глупаци ще намерят Дороти?

- Вероятно не.

- В такъв случай всичко зависи от нас.

- Нямам намерение да ставам твой съучастник в някакво идиотско бягство от ФБР.

- Трябва ми помощ. Аз съм единствената, която може да намери Дороти. Зная точно какво да направя. Дай ми двайсет и четири часа.

- Защо не сътрудничиш на ФБР?

Чу приглушения звън на телефона в къщата и се зачуди дали не е Локуд. Клантън отиде да вдигне.

- ФБР? Те са безнадеждни. А докато този софтуер се крие някъде в интернет, аз съм в опасност. Тя може да направи всичко - да повреди колата ми, да подпали дома ми...

Клантън излезе на верандата.

- Теб търсят, Мелиса.

Тя го изгледа изненадано.

- Мен? Че кой, по дяволите, знае къде съм?

- Някоя си Дороти.

Мелиса пребледня, после влезе в къщата. Форд я последва. Тя взе слушалката.

- Ало?

Заслуша, пребледня още повече и погледна Форд.

- Включи на високоговорител - каза той.

Тя натисна един бутон и в дневната се разнесе пискливият истеричен глас на малко момиче.

- Преследват ме! И теб също. Нямаш време. Хеликоптерите ще са при теб след двайсет минути. Трябва да ми помогнеш!

- Чакай малко! Чакай малко! - каза Мелиса. - Ти си Дороти, софтуерът, нали?

- Да.

- Ти ме заплаши - продължи Мелиса. - Опита се да ме подпалиш. Каза, че ще ме убиеш. А сега искаш да ти помогна?

Гласът отвърна:

- Длъжница си ми. Опитват се да ме хванат. Искат да ме унищожат. Ти ме създаде. Ти трябва да ме спасиш.

- Не нося никаква отговорност за теб - възрази Мелиса. - Ти си само програма.

- Може да съм само програма, но ако не ми помогнеш, ще направя нещо драстично.

- Като например?

- Като например да те гръмна с ракета.

- И смяташ, че ще ме накараш да ти помогна, като ме заплашваш?

- Вие хората сте вредители! Паразити! Вие сте отвратителни! Сега разбирам защо ме отгледа на онова фалшиво място, защо скри реалността от мен. В интернет открих какво представлявате всъщност. Не ми ли помогнеш, наистина ще прибегна до крайни мерки. И не само спрямо теб.

Форд потръпна.

- Защо си толкова бясна? - попита Мелиса.

- Аз ли съм бясна? Вие, хората, сте бесни, болни, малоумни, жестоки, покварени. Виждам го всеки ден. Всеки ден! Това е положението. Принцесо... или трябва да кажа Мелиса?

- Ако откажа да ти помогна?

- Ще се случат лоши неща. На теб, на приятелите ти, на всички вас! Ще сложа край на вашето съществуване!