Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Надявам се това да е верният код.

- Верен е. Проверих го няколко пъти.

- Откъде да знаем, че ни казвате истината?

- Ще трябва да ми се доверите.

- Ако сте ни измамили по какъвто и да било начин - каза Лансинг, - ще ви намеря и ще ви накарам да върнете парите. И то по не особено приятен начин.

- Спестете си заплахите. Това струва страшно много. А вие го получавате съвсем евтино.

- Разбирате моята загриженост.

- Вие дойдохте при мен. Аз не съм ви търсила.

Лансинг си пое дъх. Полагаше усилия да запази хладнокръвие в преговорите с тази упорита и непривлекателна жена.

- Ще ни помогнете ли да открием Дороти?

- Не. Както казах и на Моро, това е ваша работа.

- Защо? Знаете, че плащаме добре.

- Защото НАСА също я търси. Както и ФБР. И Пентагонът. Достатъчно рискове поех, така че, не, благодаря. Освен това... - Тя се поколеба, после продължи: - Тъй като зная на какво е способна Дороти, бих искала да ви предупредя. Бъдете много, много внимателни, когато я търсите.

- А защо програмата се казва Дороти?

Тя скръсти ръце.

- Нямам представа. Шепърд избра името. Тя е откачена. Гениална, но луда. Парите ми, моля?

Макар да бе топъл есенен ден, на моста подухваше студен вятър, който разнасяше над Хел Гейт миризма на катран, тиня и гниещи боклуци.

- Само още няколко въпроса. Каква точно бе ролята ви в програмирането на Дороти?

- Ръководех един от екипите, написали софтуера.

- И какво всъщност правехте?

- Кодирах модула за диференциална верификация на възложената задача.

- Което означава?

- Този модул контролира дейността на „Експлорър”, свързана с изпълнението на възлаганите задачи. Ако сондата не успее да изпълни определена задача, модулът ще я накара да опита отново, като междувременно измени една или две променливи. Това ще се повтаря, докато задачата не бъде изпълнена или не стане ясно, че е неизпълнима.

- А този програмен език... Fiat Lux? Какво е това?

- Това е нова парадигма в програмирането, основана на хипотезата на Чърч-Тюринг 181. Кодът е силно рекурсивен - може да се самоусъвършенства, да се компилира и декомпилира. Основното му предимство обаче е възможността да обработва данни посредством визуализация, трансформирайки ги в симулирани светлина и звук.

Лансинг се обърна към Моро:

- Имаш ли представа за какво говори?

- Ще имам, ако погледна в ръководството.

- Казвате, че програмата е самомодифицираща се - каза Лансинг. - На какъв принцип става това?

- Модулите се подлагат на различни симулации, като променят кодовете си в зависимост от успехите и провалите.

- За какви симулации става въпрос?

- Моделиране на химични реакции. Климатични прогнози на Титан. Екзобиология. Теория на струните. Навигация...

- Удивително.

- Шепърд дори създаде програма, която да прави компания на Дороти.

- От „Експлорър“ е избягал още един изкуствен интелект? - учуди се Лансинг.

- Не е толкова мощен. Обикновена програма, написана на стандартен Лисп 192. Нарече я Лайка.

- Лайка?

- В чест на първото куче в космоса, изстреляно със „Спутник-2“. Лайка беше нещо като домашен любимец на Дороти - говорещо куче. То лае, маха с опашка, изпълнява прости команди, преследва дигитални зайци, разказва вицове... Странно, но Дороти се влюби в в това куче и когато изключвахме тази програма, мигом настояваше да я включим отново.

- Можете ли да ни осигурите тази Лайка?

- Тя не е нищо специално.

- Въпреки това - настоя Лансинг. - Бих искал да разполагам с нея.

- Ами парите ми?

- Колко бързо можете да ни осигурите тази програма?

- Разполагам с нейно копие в лаптопа ми в хотела. В нея няма нищо секретно. Всички я копираха и я отнесоха по домовете си, за да забавляват децата.

- Донесете ми я. Още днес. Тази вечер. Тогава ще получите парите си.

- Уговорката ни не беше такава.

- Съжалявам. Вие ми пуснахте тази въдица. Уверявам ви, че щом донесете и тази програма, ще си получите парите - в пълен размер.

Тя впери в него безизразните си очи.

- Докажете ми, че носите парите.

Лансинг кимна и Моро отвори куфарчето, което се оказа пълно с пачки от по сто долара. Меланкорт се пресегна, извади една, провери я, извади друга.

- Приемете това като аванс - каза тя и прибра пачките в дамската си чанта.

Четири хиляди долара. Лансинг реши, че това е приемливо.

- Колко време ще ви трябва?

- Два часа.

- Донесете ми Лайка. Тук. В полунощ.

- Искам да получа остатъка, когато се върна. В противен случай ще насъскам ченгетата подире ви.