Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Предполагам, че когато се ожениш за работата си, трябва да приемеш и гадните ѝ страни. – Кейт изключи лампата на бюрото си и за момент настана пълен мрак, докато Рей не излезе в коридора и не задейства автоматичното осветление.

– Рисковете на професията – съгласи се инспекторът. – От колко време сте заедно с приятеля ти? – Двамата вървяха надолу към паркинга.

– Около шест месеца – отвърна Кейт. – За мен е доста – обикновено ги зарязвам след няколко седмици. Майка ми твърди, че съм прекалено дребнава.

– Какво не им е наред?

– О, ами различни неща – обясни развеселена жената. – Прекалено ревниви, недостатъчно ревниви, нямат чувство за хумор, пълни тъпанари...

– Доста си сурова – каза Рей.

– Може би – Кейт сбърчи нос. – Но е важно, нали – да намериш Единствения? Навърших трийсет миналия месец, времето ми изтича. – Не приличаше на толкова, но Рей никога не беше добър в определянето на възрастта. Все още се поглеждаше в огледалото и виждаше онзи мъж на двадесет, макар чертите на лицето му да говореха друго.

Рей бръкна в джоба за ключовете си.

– Не бързай много да се задомяваш. Не всичко е цветя и рози.

– Благодаря ти за съвета, тате...

– Хей, не съм чак толкова стар!

Кейт се засмя.

– Благодаря ти за помощта тази вечер. Ще се видим утре.

Рей се усмихна, докато вадеше колата си покрай една служебна омега. Тате! Ама че образ.

Когато се прибра у дома, Магс се намираше в дневната и гледаше телевизия. Носеше долнището на пижамата си и един стар суитчър, а краката ѝ бяха свити под нея като някое дете. Новинарят обобщаваше злополуката с убитото дете и избягалия шофьор, в случай че някой местен все още не беше научил за станалото от безкрайното медийно отразяване през изминалата седмица. Магс погледна към Рей и поклати глава.

– Не мога да спра да го гледам. Горкото дете.

Съпругът ѝ седна до нея и посегна към дистанционното, за да спре звука. На екрана картината се смени със стари кадри от местопрестъплението и Рей видя собствената си глава, докато двамата с Кейт слизаха от колата.

– Така е – каза той и прегърна жена си. – Ще го хванем.

Картината на екрана отново се смени и се видя лицето на Рей, макар интервюиращият да не се забелязваше никъде.

– Сигурен ли си? Имате ли някакви следи?

– Не точно – въздъхна инспекторът. – Никой не е видял какво се е случило – или ако е видял, не казва нищо – затова разчитаме на криминолозите и следствието.

– Възможно ли е шофьорът да не е разбрал какво е направил? – Магс стана от мястото си и се обърна към Рей. Нетърпеливо прибра един кичур зад ухото си. Откакто бяха заедно, винаги носеше косата си по един и същ начин: дълга, права и без бретон. Беше тъмна като на Рей, но за разлика от неговата не носеше никаква следа от сивота. Скоро след като Люси се роди, съпругът ѝ се беше опитал да си пусне брада, но се отказа след три дни, като осъзна, че грижите са повече от предимствата. Оттогава насам винаги беше гладко избръснат и се опитваше да не обръща внимание на поръсените си с бяло слепоочия, които според Магс изглеждаха изискано .

– Няма такъв шанс – отвърна Рей. – Качил е детето върху капака си.

Съпругата му не потръпна. Емоцията, която видя на лицето ѝ, когато се прибра у дома, беше заменена от концентрираното изражение, което помнеше добре от дните, в които служеха заедно.

– Освен това – продължи Рей – колата е спряла, дала е на заден и е завила. Шофьорът може и да не е знаел, че е убил Джейкъб, но определено е разбрал, че го е ударил.

– Прати ли някой в болниците? – попита Магс. – Възможно е водачът на автомобила също да е бил наранен и...

Рей се усмихна.

– Погрижил съм се. – Мъжът стана. – Виж, не го приемай погрешно, но денят беше дълъг, затова просто искам една бира, да погледам малко телевизия и да си легна.

– Разбира се – съгласи се резервирано Магс. – Нали се сещаш – старите навици се обаждат.

– Знам. Обещавам ти, че ще заловим шофьора. – Целуна я по челото. – Винаги ги хващаме. – Рей осъзна, че беше дал обещание на съпругата си, което не предложи на майката на Джейкъб, защото просто не можеше да го гарантира. Ще направим всичко по силите си, беше ѝ казал. Надяваше се силите им да са достатъчни.

Отиде в кухнята, за да си вземе нещо за пиене. Магс беше разстроена, защото ставаше въпрос за дете. Вероятно разкриването на подробности от злополуката пред нея не беше особено добра идея – в крайна сметка на него му беше изключително трудно да сдържа собствените си емоции, така че беше разбираемо съпругата му да се чувства по същия начин. Щеше да се постарае да пази всичко само за себе си.