Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Знам, че е изнервящо – каза Рей, – но не се отказвай, все ще изникне нещо. Винаги изниква.

Кейт изпъшка и бутна стола си надалеч от купчината с книжа.

– Не мисля, че съм благословена с търпение.

– Познавам това чувство. – Рей седна на ръба на бюрото ѝ. – Това е скучната част от едно разследване – частта, която не показват по телевизията. – Инспекторът се усмихна на скръбното ѝ изражение. – Но крайният резултат ще бъде удовлетворителен. Само помисли: сред тези листове може да се намира ключът, който да разреши случая.

Кейт погледна към бюрото си със съмнение и Рей се засмя.

– Ела, ще направя чаша чай и ще ти помогна.

Прегледаха всеки един лист, но не намериха онова късче информация, за което се надяваше Рей.

– Ах, поне отметнахме още една от задачите в списъка – каза той. – Благодаря ти, че остана с мен, за да я свършим.

– Мислиш ли, че ще намерим шофьора?

Рей кимна уверено.

– Трябва да вярваме, че ще го сторим, иначе как другите биха вярвали в нас? Работил съм над стотици случаи: не съм успял да ги разреша всичките – поне не цялостно – но винаги съм бил убеден, че отговорът се намира точно зад ъгъла.

– Дребния каза, че си изискал преглед на всички камери в района, така ли е?

– Да. Стандартна процедура при подобни злополуки, в които извършителят бяга – особено когато жертвата е дете. Опасявам се, че ще имаме още доста от това. – Мъжът посочи към купчината с листове, която вече не ставаше за нищо друго, освен за боклука.

– Няма проблем – отвърна Кейт. – Мога да работя до късно. Купих първото си жилище миналата година и, ако трябва да бъда честна, все още не мога да свикна с него.

– Сама ли живееш? – Рей се зачуди дали има право да задава подобни въпроси в днешно време. В дните, когато беше полицай, политическата коректност беше достигнала такива нива, че всичко, което беше дори бегло свързано с личния живот, трябваше да се избягва. След няколко години хората нямаше да си говорят въобще.

– Предимно – отвърна Кейт. – Купих жилището си сама, но приятелят ми остава често при мен. Предполагам, че така е най-добре.

Рей взе празните чаши.

– Така е. По-добре да си вървиш у дома – каза той. – Любимият ти ще се чуди къде си.

– Няма проблем, той е шеф [6] Шеф – главен готвач – Бел. прев. – отвърна жената, но се изправи. – Смените му са по-зле и от моите. Ами ти? Съпругата ти не изпада ли в отчаяние от часовете, които работиш?

– Свикнала е – обясни Рей и заговори по-силно, докато си взимаше якето от офиса. – Тя също беше полицай – започнахме работа заедно.

Полицейският тренировъчен център в Райтън он Дънсмор имаше малко привлекателни черти, но евтиният бар определено беше една от тях. По времето на една изключително болезнена караоке вечер Рей беше видял Магс заедно с нейните съкурсници. Тя се смееше на нещо, което нейна приятелка беше казала. Когато я видя, че става, за да вземе питиета, пресуши почти пълната си халба с бира, за да може да се присъедини към нея само за да стои като истукан с оплетен език. За щастие Магс не беше толкова скарана с общуването и двамата станаха неразделни през остатъка от шестнадесет седмичния им курс. Рей потисна една усмивка, като се сети как се измъкваше от женското общежитие и бягаше към собствената си стая в шест сутринта.

– От колко време си женен? – попита Кейт.

– Петнадесет години. Оженихме се веднага след стажа ни.

– Но тя вече не е на служба, така ли?

– Когато се роди Том, Магс си взе отпуска от службата, но така и не се завърна, след като на бял свят се появи и дъщеря ни – обясни Рей. – Люси вече е на девет, а Том е втора година в гимназията, така че тя започва да се замисля за връщане на работа. Иска да се преквалифицира в учител.

– Защо е спряла да работи за толкова дълго време? – Рей забеляза учудването в очите на Кейт и си спомни, че Магс беше също толкова недоверчива в дните, когато двамата бяха новобранци. Когато сержантът на Магс напусна, за да има деца, Магс каза на Рей, че не вижда смисъл да градиш кариера, която в един момент просто ще зарежеш.

– Искаше да си е у дома, за да гледа децата – обясни инспекторът. Изпита вина. Наистина ли Магс желаеше това? Или просто чувстваше, че така е правилно? Грижите за едно дете бяха толкова скъпи, че спирането на работа изглеждаше най-логичното решение за съпругата му. Знаеше, че тя иска да ги води на училище, да присъства на спортните им събития и на празненствата им. Но ако трябваше да бъде честен, Магс беше също толкова способна и находчива, колкото самия него.