Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Добро утро на всички – поздрави ги Рей. – Няма да ви задържам дълго. Искам да ви представя Брайън Уолтън от Първа команда и Пат Брайс от Трета команда. Хубаво е, че ви имаме, момчета, работата е доста, така че запрятайте ръкави.

– Брайън и Пат кимнаха в съгласие. – Така – продължи Рей.

– Целта на тази среща е да си припомним какво знаем за злополуката във Фишпондс, където извършителят избяга, и как да продължим. Както можете да се сетите и сами, началничката на полицията ми диша във врата като обрив. – Погледна към бележките си, макар да знаеше съдържанието им наизуст. – В 16:28 часа в понеделник, 26 ноември, операторите на 999 са получили обаждане от жена, която живее на Енфилд Авеню. Чула силен сблъсък, след което и писък. Докато излезе навън, всичко било приключило и майката на Джейкъб вече била наведена над безжизненото му тяло на пътя. Линейката се отзовала за шест минути и детето било обявено за мъртво.

Рей млъкна за момент, за да остави тежестта на случая да се стовари върху колегите му. Погледна към Кейт, но изражението ѝ беше непроницаемо. Не знаеше дали да се чувства облекчен или натъжен, че беше съумяла толкова бързо и успешно да изгради защитните си механизми. Явно не беше единствената, лишена от емоции. Всеки непознат, който надникнеше тук, щеше да предположи, че на полицаите въобще не им пука за смъртта на това малко момче, макар Рей да знаеше, че тя беше докоснала всеки един от тях. Инспекторът продължи с брифинга си.

– Джейкъб е навършил пет години миналия месец, малко след като започва училище в "Св. Мери" на Бекет Стрийт. В деня на злополуката е бил на занималня, докато майка му е работела. Показанията ѝ твърдят, че са вървели към дома си и са разговаряли за случилото се през деня, когато е пуснала ръката на сина си и той е хукнал да прекосява, за да стигне до къщата им. От думите ѝ разбираме, че това е нещо, което е правил и преди – детето все още не може да се оправя само на пътя, затова тя винаги го държи за ръката, когато са близо до такъв.

– Освен този единствен път, добави наум Рей. Едно малко разсейване и – никога вече не би си простила случилото се. Инспекторът потрепери неволно.

– Какво е видяла от колата? – попита Брайън Уолтън.

– Не много. Жената твърди, че автомобилът не е имал никакво намерение да натиска спирачки, даже напротив, ускорявал е, когато е ударил Джейкъб, и че за малко е щял да отнесе и нея; в интерес на истината тя е паднала и също се е наранила. Полицаите, които отишли на мястото, забелязали, че има рани по тялото си, но тя отказала да се погрижат за тях. Фил, ще ни запознаеш ли с подробностите?

Единственият униформен полицай в помещението беше Фил Крокър, разследващ катастрофи, с години опит в Контрол по пътищата, той беше човекът на Рей за всички пътни инциденти.

– Няма много за казване – обясни мъжът. – Мокрото време означава, че няма никакви следи от гуми, така че не мога да ви дам приблизителна скорост или да преценя дали спирачките на превозното средство са били задействани преди удара. Намерихме парче пластмаса на около двадесет метра от местопрестъплението и установихме, че е от фар за мъгла на волво.

– Това ми звучи обнадеждаващо – каза Рей.

– Пратих подробностите на Дребния – съобщи Фил. – Опасявам се, че освен това, не разполагам с нищо друго.

– Благодаря ти, Фил. – Инспекторът вдигна бележките си отново. – Докладът от аутопсията на Джейкъб гласи, че детето е умряло от травма, причинена от силния удар. Имало е редица фрактури и разкъсан далак. – Рей беше присъствал на аутопсията, донякъде заради доказателствена приемственост и повече заради това, че не можеше да си представи, че Джейкъб ще бъде сам в студената морга. Беше гледал, без да вижда, държеше очите си надалеч от тези на детето и се опитваше да се съсредоточи върху фактите, които патологът изброяваше с монотонен глас. Двамата бяха доволни, когато всичко приключи.

– Ако съдим от удара, търсим малко превозно средство – лек автомобил или четири по четири. Патологът е открил парчета от стъкло по тялото на Джейкъб, но разбрах, че не разполагаме с нищо, за да ги свържем с някое определено превозно средство – така ли е, Фил? – Рей погледна към разследващия катастрофи, който кимна.

– Самото стъкло не е специфично – обясни мъжът. – Ако разполагахме със заподозрян, можехме да потърсим съвпадащи парчета по дрехите му – почти е невъзможно човек да се отърве от тях. На местопрестъплението не открихме никакво стъкло, което означава, че предното стъкло се е напукало от удара, но не се е счупило. Намерете колата и ще я сравня с частиците от тялото на жертвата, но без нея...