Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Чувствам се неловко, че оставяме следи след себе си. – Плъзгам ръка в тази на Патрик, докато се разхождаме. За първи път не нося фотоапарата си. Вървим към водата и позволяваме на ледената пяна да намокри обувките ни.

– Майка ми обичаше да плува в морето на Коледа – споделя ми приятелят ми. – Все се караха с татко за това. Той знаеше колко са опасни теченията и я обвиняваше, че е безотговорна. Но тя грабваше хавлията си и хукваше към плажа. Естествено, всички смятахме, че е невероятно и я окуражавахме от брега.

– Луда работа. – Сещам се за момичето, което се е удавило, и се чудя как е възможно да стои близо до вода след такава трагедия. Бо напада вълните и се опитва да захапе подскачащата около него морска вода.

– Какво ще кажеш за себе си? – пита Патрик. – Някакви шантави семейни традиции?

Замислям се за момент и се усмихвам, когато се сещам за вълнението, което изпитвах като дете, когато наближаха коледните празници.

– Нещо подобно – отвръщам най-накрая аз, – обожавах семейните Коледи. Родителите ми започваха да се подготвят от октомври и къщата беше претъпкана от вълнуващи пакети, скрити в шкафовете и под леглата. След като татко си тръгна, правехме същите неща, но въпреки това беше различно.

– Опитвала ли си се да го намериш? – Патрик стиска ръката ми.

– Да. Докато бях в университета. Издирих го и открих, че има ново семейство. Писах му и той ми отговори, че е по-добре миналото да си остане в миналото. Разби ми сърцето.

– Джена, това е ужасно.

Вдигам рамене, все едно не ми пука.

– Близка ли си със сестра си?

– Бях. – Взимам един камък и се опитвам да направя жабки с него по повърхността на водата, но вълните са прекалено бързи. – Ив застана на страната на мама, когато татко си тръгна, а аз ѝ бях бясна, че го изхвърли. Въпреки това се грижехме една за друга, но не съм я виждала от години. Изпратих ѝ картичка преди няколко седмици. Не знам дали я е получила – дори не знам дали живее на същия адрес.

– Да не сте се скарали?

Кимам.

– Тя не харесваше съпруга ми. – Дръзко е от моя страна да го изрека на глас и се разтрепервам от страх.

– Ти харесваше ли го?

Въпросът е странен и ми е необходимо известно време, за да го обмисля. Толкова дълго съм мразела Иън, толкова дълго съм се страхувала от него.

– Някога – отвръщам най-накрая. Помня колко очарователен беше, колко различен от колежанчетата с техните непохватни свалки и вулгарен хумор.

– От колко време си разведена?

Не го поправям.

– Отскоро. – Взимам шепа камъни и започвам да ги хвърлям в морето. Камък за всяка година, в която се чувствах обичана.

– Понякога се опасявам, че може да се върне. – Изсмивам се едва, но реакцията ми се струва неуместна и Патрик ме поглежда замислен.

– Нямаш деца?

Навеждам се и се преструвам, че търся камъчета.

– Не му допадаше идеята – отвръщам аз. Не съм далеч от истината. Иън никога не бе искал да има нещо общо със сина си.

Патрик ме прегръща с една ръка през рамото ми.

– Извинявай, че ти задавам толкова много въпроси.

– Няма проблем – успокоявам го аз и осъзнавам, че наистина го мисля. Чувствам се в безопасност с него. Вървим бавно по плажа. Пътеката е хлъзгава заради леда и аз съм доволна, че ме е прегърнал. Казах му повече, отколкото съм имала намерение, но не мога да му кажа всичко. Ако го сторя, ще си тръгне и тогава няма да има кой да ме хване, когато падна.

Рей се събуди в добро настроение. Взе си отпуска за Коледа и макар да беше ходил два пъти до офиса и да си беше взел работа за вкъщи, почивката му се отрази добре. Чудеше се докъде беше стигнала Кейт със случая на Джейкъб.

От всичките деветстотин и няколко бристълски фиести и фокуси, само малко повече от четиридесет бяха активирали системата за автоматично разпознаване на регистрационните номера. Снимките се изтриваха след деветдесет дни, но въоръжена със списък на номерата, Кейт проследи всеки регистриран собственик, за да ги разпита какво са правили в деня на злополуката. През последните четири-пет седмици детективката беше свършила много работа, но тя все още не ѝ беше донесла необходимите резултати. Някои от колите бяха продадени без необходимите документи, регистрираните собственици се бяха преместили, без да оставят новите си адреси... истинско чудо беше, че успя да елиминира толкова много коли от списъка си, предвид кое време на годината беше. Сега, след края на празниците, определено трябваше да доведе случая до неговия завършек.