Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Кога ще ходите пак при учителката му?

– Бяхме в училището вчера – отговори мрачно Рей. – Минали са едва шест седмици от новата година, а Том вече пропуска часове. – Барабанеше с пръсти по масата. – Не го разбирам това дете. През лятото всичко беше наред, но след като започна училище, се върна същият стар Том: некомуникативен, навъсен, груб.

– Все още ли мислиш, че го тормозят?

– Училището казва не, но те винаги биха казали това, нали?

– Рей нямаше високо мнение за класната на Том, която бързаше да прехвърли вината върху него и съпругата му, че не представлявали обединен фронт на родителските срещи. Магс го беше заплашила, че ще дойде в офиса му и ще го измъкне насила за следващата среща, и Рей беше толкова притеснен, че ще забрави, че работи у дома цял ден, така че да може да придружи Магс за уговорката. Не че това промени нещо.

– Учителката на Том казва, че той влияе лошо на останалите в класа – обясни инспекторът. – Очевидно е подривен. – Изкикоти се подигравателно. – На тази възраст! Та това е нелепо. Ако не могат да се оправят с инати хлапета, въобще не е трябвало да стават учители. Том не е подривен, просто е невъзможен.

– Чудя се откъде ли е взел това – каза Кейт и потисна усмивката си.

– Внимавайте, детектив Евънс! Или може би искате отново да облечете униформа? – Рей се ухили.

Смехът на Кейт се превърна в прозявка.

– Съжалявам, пребита съм. Мисля, че ще приключвам за тази вечер. Колата ми е в гаража, така че трябва да проверя графика на автобусите.

– Аз ще те закарам.

– Сигурен ли си? Не съм ти по път.

– Няма проблем. Хайде, тъкмо ще ми покажеш как изглежда богаташкият квартал на града.

Апартаментът на Кейт се намираше в малка жилищна сграда в центъра на Клифтън, където цените, поне според Рей, бяха значително завишени.

– Родителите ми ми помогнаха с депозита – обясни жената. – Никога не бих могла да си го позволя иначе. Освен това е малък; технически са две спални, но само ако не слагаш легло във втората.

– Със сигурност щеше да получиш доста повече за тези пари, ако си беше купила жилище другаде.

– Вероятно е така, но Клифтън си има всичко! – Кейт посочи околността с ръка. – Така де, къде другаде можеш да си вземеш фалафел в три през нощта?

Тъй като единственото нещо, което Рей искаше в три, беше да се изпикае, не виждаше положителната страна на това преимущество.

Кейт откопча колана си, но не слезе, ръката ѝ беше на дръжката на вратата.

– Искаш ли да се качиш и да видиш апартамента? – Тонът ѝ беше нормален, но изведнъж въздухът се изпълни с очакване и в този момент Рей осъзна, че преминава граница, от която няма връщане назад.

– С удоволствие – отвърна той.

Апартаментът на Кейт се намираше на последния етаж, до него се стигаше с модерен асансьор, който изминаваше разстоянието за секунди. Когато вратите му се отвориха, се озоваха в малко помещение, покрито с мокет, а точно срещу тях се намираше боядисана в кремаво врата. Двамата излязоха от асансьора и стояха мълчаливи, докато вратите му се затвориха зад тях. Кейт гледаше право в него, брадичката ѝ беше леко повдигната, един кичур коса беше паднал през челото ѝ. Рей изведнъж осъзна, че въобще не бърза да си ходи.

– Аз съм дотук – каза Кейт, без да отлепя поглед от него.

Мъжът кимна и посегна да прибере непослушния кичур зад ухото ѝ. След което, без да има време да обмисли какво се случва, той вече я целуваше.

Бо навира носа си в свивката на крака ми и аз го почесвам зад ушите. В крайна сметка не успях да контролирам чувствата си и го заобичах. Той спи на леглото ми, както искаше от самото начало. Когато кошмарите дойдат и аз се събуждам с писъци, кучето е там, за да ме близне по ръката и да ме успокои. Постепенно, без да съм усетила, мъката ми се е променила; от сурова, разкъсваща болка, която не може да бъде заглушена, до тъпа, поносима такава? Която съм способна да заключа в далечните кътчета на съзнанието си. Ако тя е там, тиха и спокойна, осъзнавам, че съм способна да се преструвам, че всичко е наред. Че никога не съм имала друг живот.

– Хайде, ела. – Пресягам се и изключвам нощната лампа, която не може да се сравнява със слънчевата светлина, проникваща през прозореца. Вече познавам сезоните в залива и вътрешно усещам задоволство, че съм живяла почти цяла година тук. Всеки ден на това място е различен. Променливите приливи и отливи, непредсказуемото време, дори боклуците, които се хвърлят по плажа, го променят всеки час. Днес морето се е надигнало заради нощния дъжд, пясъкът е сив и заплашен от тежките облаци над него. По това време няма опънати тенти в караванния парк, само статичните каравани на Бетан и няколко кемпера, които принадлежат на летовниците, възползвали се от отстъпките за края на сезона. Не след дълго паркът ще затвори и заливът отново ще ми принадлежи.