Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Рей си представи Кейт на пода в дома ѝ, с разпръснати листове от случая и часове трептяща картина от камерите на екрана пред нея.

– Правиш всичко това, защото смяташ, че можем да открием шофьора?

– Правя го, защото не желая да се отказвам.

Рей се усмихна.

– Ще ми кажеш ли да престана? – попита жената и прехапа устната си.

Точно това имаше намерение да стори. Но тя беше толкова целеустремена, толкова решителна. Дори да не стигнеше доникъде с това разследване, нямаше да навреди по никакъв начин на никого. Самият той щеше да стори същото преди време.

– Не – отвърна Рей. – Няма да ти казвам да спреш. Главно, защото не съм убеден, че ще променя нещо, ако го сторя.

Двамата се засмяха.

– Но искам да ме държиш в течение за онова, което правиш, и да внимаваш колко време му отделяш. Не искам личното ти разследване да е за сметка на текущите ни случаи. Договорихме ли се?

Кейт го погледна преценяващо.

– Договорихме се. Благодаря ти, Рей.

Той смачка хартиените торбички от сандвичите на топка.

– По-добре да се връщаме. Ще ти покажа файла на операция "Пробив", след което трябва да се прибирам у дома или ще загазя сериозно отново. – Мъжът завъртя очи в подигравателна физиономия.

– Смятах, че Магс няма нищо против да работиш до късно?– учуди се Кейт, докато вървяха обратно към участъка.

– Не мисля, че се разбираме особено добре в последно време – каза Рей и на мига се почувства нелоялен. Рядко говореше за личния си живот с хора от службата, освен с Дребния, който познаваше Магс почти от толкова дълго време, колкото и Рей. Не смяташе да млъква: та това беше Кейт.

– Не мислиш ? – жената се засмя. – Не знаеш ли?

Инспекторът се усмихна накриво.

– Имам чувството, че не знам нищо в момента. Просто не мога да посоча нещо и да кажа... о, сещаш се. Имаме проблеми със сина ни, Том. Не се справя добре в училище и е станал наистина мълчалив и затворен.

– На колко години е?

– Дванадесет.

– Звучи ми като нормално поведение за тази възраст – отвърна Кейт. – Майка ми казва, че по това време съм била абсолютен ужас.

– Ха... мога да повярвам на това – съгласи се Рей. Жената го заплаши с юмрук и той се засмя. – Знам какво имаш предвид, но честно казано, наистина е необичайно поведение за Том. А и нещата се промениха почти за една нощ.

– Мислиш ли, че някой го тормози?

– Мина ми през ума. Не искам да го притискам прекалено много, защото започва да си мисли, че му се карам. Магс е много по-добра в тези работи, но дори тя не може да измъкне нищо от него. – Рей въздъхна. – Деца... кой не иска да има?

– Аз не искам – отвърна Кейт. Вече бяха стигнали до участъка. Тя прокара пропуска си, за да отвори страничната врата. – Поне не скоро. Има прекалено много забавни неща за правене преди това. – Жената се разсмя и Рей ѝ завидя, че е наясно с живота си.

Качиха се по стълбите. Когато стигнаха до втория етаж, където се намираше Службата за криминални разследвания, Рей се спря, ръката му беше на вратата.

– Относно случая на Джордан...

– Ще си остане между мен и теб. Знам.

Кейт се ухили и Рей се успокои вътрешно. Ако началничката разбереше, че някой продължава да работи по случай – дори и без заплащане – който тя недвусмислено беше наредила да бъде прекратен, не се съмняваше, че щеше да отдели нужното време, за да му каже какво мисли. Щеше отново да е в униформа още преди тя да е затворила телефона.

Когато се върна в офиса си, продължи работата си по плановете за операция "Пробив". Началничката го беше помолила да се намеси в разследването за предполагаемо пране на пари. Два нощни клуба в центъра на града бяха използвани като паравани за различни незаконни дейности и имаше доста доказателства, с които трябваше да се запознае. Двамата собственици на нощните клубове бяха известни и влиятелни личности в бизнес обществото и Рей беше наясно, че началничката го тества. Той имаше намерение да приеме предизвикателството.

Прекара останалата част от следобеда в разглеждане на случаите на Трета команда. Сержантката Кели Проктър беше в отпуска по майчинство и Рей беше помолил най-опитния полицай от този екип да изпълнява задълженията ѝ. Шон вършеше добра работа, но инспекторът искаше да се убеди, че нищо нямаше да се прокрадне през мрежата, докато Кели отсъстваше.

Нямаше да мине много време, преди Кейт да бъде повишена и да ѝ се дадат повече отговорности, помисли си той. Тя беше толкова умна, че можеше да научи на някои неща дори и най-опитните му детективи, а и щеше да се наслади на предизвикателството. Спомни си предизвикателното ѝ поведение, когато му обясни, че продължава да работи по случая с убитото дете и избягалия шофьор: тя не отрече, че е отдадена на работата си.