Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Добавям още една снимка към картата памет: тя беше направена първия ден, в който писах по пясъка, когато изпълних плажа с имена от миналото си.

Лейди Ив.

Не мога да рискувам да позволя на сестра ми да разбере къде се намирам, но мога да ѝ съобщя, че съм в безопасност. И че съжалявам.

– Отивам да обядвам в "При Хари", шефе, искаш ли нещо? Кейт се появи на прага на офиса на Рей. Тя беше облечена в шити сиви панталони и прилепнал пуловер, върху който си беше сложила леко яке.

Инспекторът стана на крака и издърпа собствената си връхна дреха от облегалката на стола.

– Ще дойда с теб – мога да се възползвам от малко чист въздух. – Обикновено се хранеше в столовата или на бюрото си, но обядът с Кейт беше доста по-примамлива оферта. Освен това слънцето най-накрая беше изгряло, а той не беше вдигал поглед от бюрото си, откакто дойде на работа в осем сутринта. Заслужаваше почивка.

"При Хари" беше пълно, както винаги, опашката започваше от касата и стигаше до тротоара. Заведението беше популярно сред офицерите не само защото беше близо до участъка, а и защото сандвичите бяха на разумна цена и се приготвяха бързо. Нямаше нищо по-неприятно за един дежурен полицай да бъде призован незабавно, преди поръчката му да бъде приготвена.

Затътриха се напред заедно с останалата част от опашката.

– Мога да ти донеса обяда в офиса, ако бързаш – каза Кейт, но Рей поклати глава.

– Не бързам заникъде – отвърна ѝ той. – Работя върху плановете за операция "Пробив" и мога да си почина малко от нея. Хайде да хапнем тук.

– Добра идея. "Пробив" е за пране на пари, нали? – Кейт говореше тихо заради хората около тях. Рей кимна.

– Точно така. Ще ти покажа файловете, ако желаеш, можеш да си кажеш мнението какво мислиш по въпроса.

– Чудесно, благодаря ти.

Поръчаха сандвичите си и намериха двойка високи столове до прозореца, като не отлепяха очи от Хари, който след малко размаха във въздуха кафявите пликове с поръчките им. Двама униформени полицаи минаха покрай прозореца и Рей им махна за поздрав.

– Още вода в мелницата за твърдението, че СКР няма никаква работа – каза той на Кейт и се засмя.

– Въобще не са наясно – отвърна тя, извади един домат от сандвича си и го изяде. – Никога не съм работила толкова здраво, както при случая с Джейкъб Джордан. Всичко за нищо.

Рей усети горчивината в гласа ѝ.

– Не е било за нищо, знаеш това. Някой ден някой ще се разприказва за това, което е сторил, мълвата ще плъзне и ще го хванем.

– Това не е добра полицейска работа.

– Какво искаш да кажеш? – попита Рей, не беше сигурен дали е развеселен или обиден от нейната прямота.

Кейт остави сандвича на масата.

– Пълно бездействие, никаква инициатива. Не трябва просто да си стоим и да чакаме доказателствата да дойдат сами при нас: трябва да сме навън и сами да ги търсим.

Все едно слушаше ехо на самия себе си от ранните дни, когато беше детектив. Или пък Магс, макар да не помнеше съпругата му да е била толкова настоятелна, колкото Кейт. Отново беше взела сандвича си и ядеше от него, дори това правеше с непоколебима решителност. Рей прикри усмивката си. Детективката казваше точно онова, което ѝ беше на ума, без никаква цензура или притеснение дали е редно да го изрече. Щеше да разбуни духовете в участъка, но Рей нямаше проблем с откровените приказки. В интерес на истината даже смяташе, че са доста освежаващи.

– Наистина ти е влязъл под кожата, нали? – попита инспекторът.

Кейт кимна.

– Не мога да понасям факта, че шофьорът все още е някъде там, навън, и смята, че му се е разминало. Ненавиждам също факта, че майката на Джейкъб е напуснала Бристъл, защото е смятала, че не ни пука достатъчно и няма да си мръднем пръста да разберем кой го е сторил. – Тя отвори уста, за да продължи, но след това се обърна настрани, явно беше решила да не го прави.

– Какво?

Бузите на Кейт почервеняха лекичко, но тя вдигна предизвикателно брадичка.

– Не съм спирала да работя по случая.

На няколко пъти през годините Рей беше откривал документи, които не са били обработени и прибрани в архива, пренебрегвани от офицерите заради прекалената им заетост или мързела им да го сторят. Но вършенето на прекалено много работа? Това беше нещо ново.

– Работя в личното си време... а и не правя нищо, което да ти създаде неприятности с началничката, обещавам. Преглеждам отново видеозаписите и телефонните обаждания, за да видя дали не сме пропуснали нещо.