Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Извадихме късмет, че ни ги отстъпиха и за толкова – отвърна Рей. – Двамата свършиха чудесна работа по видеонаблюдението. Патрулът има нужда от тях, а суровата истина е, че ние не можем да оправдаем харченето на още пари по този случай. Съжалявам. – Инспекторът добави извинението накрая, все едно той беше лично отговорен за това решение, но това нямаше никакво значение за последващата реакция на Кейт.

– Не можем просто да се откажем! – Взе подложката за бира и започна да къса парченца от ъгълчетата ѝ.

Рей въздъхна. Изключително трудно му беше да слага на кантар цената на едно разследване и цената на човешки живот

– Цената на един детски живот. Как можеш да поставиш цена на подобно нещо?

– Ние не се отказваме – отвърна той. – Все още работиш над фара за мъгла, нали?

Кейт кимна.

– Имало е седемдесет и три сменени фара в седмицата след злополуката – обясни тя. – Дотук всички, които са платени от застрахователните компании, са наред, но продължавам да проверявам онези, които са платили под масата.

– Виждаш ли? Кой знае какво ще излезе от това. Единственото, което правим, е да лющим повърхността на нещата. – Погледна към Дребния за морална подкрепа, но не я намери.

– Шефовете винаги искат бързи резултати, Кейт – започна сержантът. – Ако не можем да разрешим един случай за две седмици – още по-добре, ако е за няколко дена – отпада от листа с приоритетите и нещо друго заема мястото му.

– Знам как работи системата – отвърна жената, – но това не означава, че е правилно, нали? – Избута малките късчета хартия от подложката за бира към купчинката в средата на масата. Рей забеляза, че ноктите ѝ не са лакирани и са изгризани до живеца. – Имам чувството, че последното парче от пъзела е съвсем близо, разбираш ли?

– Да – отвърна инспекторът. – Може би си права. Междувременно обаче имай предвид, че ще работим над този случай между другите. Меденият месец свърши.

– Мислех си да поразпитам в "Кралската болница" – заяви Кейт. – Възможно е шофьорът да е претърпял някои наранявания по време на удара: сътресение или нещо подобно. Изпратихме патрулка до спешното в онази вечер, но трябва да разгледаме и някои по-късни случаи, при положение че извършителят не е потърсил лекарска помощ веднага.

– Хубава идея – съгласи се Рей. Това предложение раздвижи нещо в ума му, но не можеше да стигне до него. – Не забравяй да провериш още болниците "Саутмийд" и "Френчи". – Телефонът му, който беше оставен с дисплея надолу, извибрира на масата и инспекторът го вдигна, за да прочете полученото съобщение. – Мамка му.

Събеседниците му го погледнаха – Кейт с изненада, а Дребния се беше ухилил насреща му.

– Какво забрави да направиш? – попита го сержантът.

Рей се намръщи, но не обясни. Пресуши халбата си, извади десетачка от джоба си и я подаде на Дребния.

– Вземете си по нещо за пиене, аз трябва да изчезвам.

Магс зареждаше съдомиялната, когато Рей се прибра. Слагаше чинията с такава сила, че съпругът ѝ потрепери. Косата ѝ беше вързана в хлабава плитка, беше облечена в долнище на анцуг и една негова стара тениска. Почуди се кога беше спряло да ѝ пука какво носи и веднага се намрази за тази мисъл. Не беше той човекът, който можеше да я съди.

– Толкова много съжалявам – извини се Рей. – Направо изключих.

Магс отвори бутилка червено вино. Беше извадила само една чаша, забеляза съпругът ѝ, но сметна, че няма да е много мъдро от негова страна да спомене този факт.

– Много рядко – започна жената, – те моля да дойдеш някъде в точно определено време. Знам, че понякога работата трябва да бъде на първо място. Разбирам това. Наистина. Но тази среща стои в бележника от две седмици. Две седмици! А и ти обеща, Рей.

Гласът на Магс се разтрепери и съпругът ѝ я прегърна колебливо.

– Съжалявам, скъпа. Ужасно ли беше?

– Не. – Тя махна ръката му от себе си, седна на кухненската маса и отпи голяма глътка от виното си. – Имам предвид, че те не виждат нещо нередно. Просто Том не се е приспособил добре в училище, както другите деца, и те се безпокоят за него.

– Какво правят учителите по въпроса? – Рей си извади една чаша от бюфета, напълни я и се присъедини към Магс на масата. – Предполагам, че са говорили с него?

– Явно Том казва, че всичко е наред. – Съпругата му сви рамене. – Госпожа Хиксън прави всичко възможно, за да го мотивира и да го накара да е по-деен в час, но той не проронва и дума. Тя ми каза, че просто го смятала за едно от тихите момчета.