Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Мога ли да наема вилата? – питам аз. – Моля? – В гласа ми се усеща нотка на отчаяние и се чудя какво ли си мисли за мен този човек.

Йестин ме оглежда подозрително.

– Можеш да плащаш, нали?

– Да – заявявам твърдо, макар да не знам за колко време ще ми стигнат спестяванията ми или какво ще правя, когато се стопят.

Мъжът не е убеден.

– Имаш ли работа?

Спомням си ателието си с неговия килим от глина. Болката в ръката ми вече не е толкова силна, но едва усещам пръстите си и се опасявам, че няма да мога да работя. Ако вече не съм скулптор, каква съм?

– Аз съм човек на изкуството – заявявам най-накрая.

Йестин изсумтява, това обяснява всичко.

Договаряме се за наем, който макар и абсурдно нисък, скоро ще изчерпи паричния ресурс, с който разполагам. Но малката каменна вила е моя за следващите няколко месеца и въздъхвам облекчено, че съм си намерила местенце.

Йестин надрасква мобилен номер на гърба на разписката, която вади от джоба си.

– Остави наема за този месец на Бетан, ако ти е по-удобно. – Мъжът ми кима, насочва се към АТВ-то си и двигателят му заработва с грохот.

Наблюдавам го, докато се отдалечава, след което заключвам вратата и едва дърпам инатото резе. Въпреки зимното слънце, се качвам горе, пускам завесите на спалнята и затварям прозорчето в банята, което беше оставено леко открехнато. Долу пердетата са заседнали в металните корнизи, сякаш никога не са дърпани, така че се опитвам да ги освободя, като по този начин надигам облак прах от тях. Прозорците се клатят от вятъра и завесите едва успяват да спрат част от ледения хлад, който се прокрадва през разхлабените рамки.

Сядам на дивана и слушам собственото си дишане. Не мога да чуя морето, но жалният вой на самотна чайка звучи като плачещо бебе и аз запушвам с длани ушите си.

Изтощението ме надвива и се свивам на топка, увивам ръце около коленете си и притискам лице в грубия плат на дънките. Макар да съм подготвена, вълната от емоции ме поглъща, хлиповете ми са толкова яростни, че едва успявам да дишам. Мъката, която изпитвам, е толкова силна, че ми се струва истинско чудо, че още съм жива, че сърцето ми продължава да тупти, след като е разкъсано на парчета. Искам да си спомня как изглеждаше, но всичко, което виждам, когато затворя очи, е тялото му в ръцете ми – неподвижно и безжизнено. Позволих да си отиде и никога няма да си простя за това.

– Имаш ли малко време да поговорим за злополуката с детето, шефе? – Дребния беше проврял главата си през вратата на Рей, а Кейт стоеше зад него.

Инспекторът погледна към тях. През последните три месеца разследването постепенно беше избутано на заден план, изместено от други, по-належащи дела. Рей продължаваше да иска по два пъти седмично информация за развитието на случая от Дребния и екипа му, но от доста дълго време нямаше нито обаждания, нито нещо ново около него.

– Разбира се.

Двамата влязоха и седнаха.

– Не можем да намерим майката на Джейкъб – съобщи сержантът, без да увърта.

– Какво искаш да кажеш?

– Точно това. Телефонът ѝ е изключен, а къщата ѝ е празна. Изчезнала е.

Рей погледна първо към Дребния, а после и към Кейт, която явно се чувстваше неудобно.

– Моля ви, кажете ми, че се шегувате.

– Не мисля, че има нещо смешно в думите ни – заяви Кейт.

– Тя е единствената ни свидетелка! – избухна Рей. – Да не споменавам, че е и майка на жертвата! Как, да го вземат мътните, успяхте да я изгубите?

Кейт се изчерви и инспекторът се насили да се успокои.

– Кажете ми точно какво се е случило.

Жената погледна към Дребния, който ѝ кимна, че може да обясни.

– След пресконференцията нямахме повече какво да я питаме – започна тя. – Разполагахме с показанията ѝ, беше разпитана, така че я оставихме в ръцете на офицера за свръзка със семейството [8] Офицер за свръзка със семейството – длъжност в полицейските териториални служби. Обикновено се назначават от ръководещите разследването офицери, когато смятат, че връзката между семейството и полицията е от особена важност за самото разследване – при разследване на убийство или изчезнало дете – Бел. прев. .

– Кой беше ОСС? – попита Рей.

– Даяна Хийт – отвърна Кейт след кратка пауза – от Пътна полиция.

Инспекторът записа името в синия си бележник и зачака жената да продължи.

– Вчера Даяна е решила да посети майката на Джейкъб, за да види как е, но къщата била празна. Изчезнала е.

– Какво казват съседите?