Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Не много – отвърна Кейт. – Не е познавала никого от тях, за да остави адрес за връзка, а и никой не я е видял да заминава. Сякаш се е изпарила във въздуха.

Жената погледна към Дребния и Рей присви очи.

– Какво не ми казвате?

Последва известно мълчание, преди сержантът да отговори:

– Явно е имало неприятни коментари в интернет форумите – някой се е заял, като е написал, че е неспособна майка, ей такива неща.

– Наклеветил я е, така ли?

– Нещо подобно. Вече всичко е изтрито, но помолих компютърния отдел да се опита да възстанови информацията. Има и още, шефе. Когато полицаите са я разпитвали веднага след злополуката, вероятно са я натиснали малко повече. Вероятно са били малко несъобразителни. Изглежда, майката на Джейкъб е вярвала, че смятаме нея за виновна, и поради тази причина няма да си дадем зор, за да намерим шофьора.

– О, Боже – изпъшка Рей. Дали искаше много, като се надяваше нищо от това да не стигне до началничката на полицията.

– Казала ли е на някого, че не е доволна от полицейското отношение?

– За първи път чухме подобно нещо от офицера за свръзка със семейството – отвърна Дребния.

– Обадете се в училището – нареди Рей. – Някой сигурно е поддържал връзка с нея. Обадете се в кабинетите на личните лекари. Не може да са повече от двама-трима в нейния район, а тъй като е имала дете, е било задължително да се запише при един от тях. Ако разберем при кого, може да е изпратил картона ѝ в новия ѝ кабинет.

– Считай го за сторено, шефе.

– И за Бога, не позволявайте от "Поуст" да разберат, че сме я изгубили. – Мъжът се усмихна накриво. – Сузи Френч ще ни разпъне на кръст.

Никой не се засмя.

– Има ли нещо друго, което трябва да знам, освен загубата на единствения ни свидетел? – попита Рей.

– Ударих на камък с проследяването на колата – съобщи Кейт. – Няколко крадени автомобила са били засечени на наша територия, но всички са заловени и отчетени. Проверих списъка с превозни средства, които са задействали камерите за скорост същата вечер, както и всеки гараж и сервиз в Бристъл. Никой не помни нищо подозрително – или поне не искат да ми кажат.

– Как се справят Брайън и Пат с видеонаблюдението?

– Очите им се подуха – отвърна Дребния. – Прегледали са записите от полицейските и общинските камери, а сега се заемат с тези на бензиностанциите. Забелязали са някаква кола на три различни камери, която идва от Енфилд Авеню няколко минути след злополуката. Карала е доста рисково, преди да изчезне изцяло от полезрение. Повече не са успели да я засекат. Опитват се да установят какъв модел е, макар да няма никакви доказателства, че въобще е замесена.

– Чудесно, благодаря ти за новините. – Рей погледна към часовника си, за да скрие изписаното на лицето му разочарование от липсата на напредък. – Защо двамата не отидете в пъба? Трябва да се обадя на суперинтенданта, но ще се присъединя към вас след около половин час.

– Няма проблем – отвърна Дребния, който винаги беше навит за халба бира. – Кейт?

– Защо не? – съгласи се жената. – Щом ти ще черпиш.

Мина около час, преди Рей да се появи в "Нагс Хед", и другите вече бяха на второто си питие. Инспекторът им завиждаше на способността просто да се изключват: разговорът му със суперинтенданта беше оставил неприятно усещане в стомаха му. Старшият офицер беше достатъчно любезен, но посланието беше ясно: разследването наближаваше своя край. Пъбът беше топъл и спокоен и на Рей му се прииска да остави работата си настрана поне за един час и да поговори за футбол или за времето, или нещо друго, което не включваше петгодишно дете и неизвестна кола.

– Уверявам те, че идваш точно след като бях на бара – избоботи Дребния.

– Искаш да кажеш, че си си извадил портфейла? – учуди се Рей и намигна на Кейт. – Чудесата никога не престават. – Поръча си халба от горчивата бира и се върна с нея и три пакета чипс, които хвърли на масата.

– Как мина със суперинтенданта? – попита Кейт.

Не Можеше да я игнорира, както не можеше и да я излъже. Рей отпи от бирата си, за да си спечели малко време. Кейт го наблюдаваше внимателно и очакваше да ѝ каже, че ще им осигурят повече ресурси или по-голям бюджет. Не му се искаше да я разочарова, но така или иначе трябваше да ѝ каже в един момент.

– Хич не мина добре, честно казано. Брайън и Пат са върнати на обичайните си места.

– Какво? Защо? – Жената остави чашата си с такава сила, че виното се разплиска вътре в нея.