Клайв Къслър - Навигаторът

Гамей подаде изрезката на Пол.

– Истинска бомба! Тук е на деветдесет и повече години и са го интервюирали малко преди смъртта му. На смъртното си легло недвусмислено е заявил, че Мериуедър Луис е бил убит.

– Как смятате, каква е възможността да е казал същото и на Джеферсън? – попита Остин.

– Според нас – отговори Пол – Джеферсън е знаел през цялото време, но е подкрепил историята за самоубийството, макар че това е навредило на репутацията на стария му приятел.

– Джеферсън не се е колебаел да прибягва до разни извъртания, когато е имал основателна причина – отбеляза Остин.

Пол взе модела на кораба.

– Според нас не е искал да привлича внимание върху факта, че е знаел за това.

– Следващата ни стъпка е ясна – заключи Гамей. – Трябва да отидем в Монтичело и да се помъчим да разберем нещо повече за младия Зеб.

Остин се канеше да се съгласи с предложението, но се наложи да се извини и да вдигне телефона. Беше Уилмът.

– Открих го! – чу се въодушевеният глас на Уилмът.

– Открил си местоположението на кораба?

– Още по-хубаво, Кърт. Открих кораба !

Остин стоеше на палубата на едномачтовата си платноходка и се взираше в залива Чесапийк. Познаваше го като петте пръста на ръката си. Както всъщност и почти всяко тясно заливче и проток на двата бряга на Потомак. Беше ги обиколил със седемметровата си платноходка – негова рожба и гордост, след като беше прекарал часове наред, докато я възстанови и върне предишния ѝ блясък. Въпреки солидния си корпус тя беше учудващо бърза и маневрена и напълно оправдаваше репутацията си, че е „пъргава като котка” 1. Остин си падаше по високите скорости и не обичаше нищо друго така, както да се носи по вятъра с опънато платно.

Но не и днес. Остин слезе от лодката и се запъти към паркинга. Помогна на Дзавала да свали чантите от джипа. След срещата в НАМПД двамата бяха натоварили оборудване и се бяха отправили към работилницата за лодки на юг от Анаполис. Остин се беше обадил предварително, за да се уговори с управителя да наемат шестметрова моторница с фибростъкло.

Дзавала взе чантите с оборудването им за гмуркане. Остин вдигна двата пластмасови куфара. Завлякоха оборудването на дока за спускане и го натовариха на моторницата. После отвързаха въжетата и се отправиха на юг в залива. Дзавала застана на руля. Остин погледна картата, а после и джипиеса.

Заливът Чесапийк е най-големият естуар в Съединените щати – простира се на триста и трийсет километра на юг от Хавър де Грейс, Мериленд, където в него се влива река Съскуехана, до Норфолк, Вирджиния. Ширината му варира от петдесет и шест километра близо до устието на река Потомак до по-малко от шест километра и половина близо до Абърдийн, Мериленд.

Дзавала огледа огромната водна шир, по която слънцето хвърляше безброй искри.

– Колко са потъналите кораби на дъното на Чесапийк? – попита той достатъчно високо, за да надвика бръмченето на мотора.

Остин вдигна глава от картата.

– При последното броене – около хиляда и осемстотин. Варират от корабокрушение от шестнайсети век край остров Танжиър до „Куяхога” – катер на бреговата охрана, който потънал след сблъсък. Историкът от НАМПД обаче няма представа какъв е обектът, засечен от сателита.

– За каква дълбочина говорим?

– Като цяло Чесапийк е доста плитък – обясни Остин. – Средната му дълбочина е около шест метра и трийсет, макар че на много места има падини, които достигат почти шейсет метра. – Почука с пръст по картата. – Изглежда, нашият обект е потънал в една от тези дълбоки дупки.

Моторницата продължи на юг. Плъзгаше се по гребените на вълните, край лодки за ловене на стриди и други плавателни съдове. И в двете посоки на вътрешния плавателен път, който минаваше по средата на Чесапийк, имаше оживено движение.

По-малко от час след като напуснаха работилницата, Остин отново погледна към джипиеса и даде знак на Дзавала, който насочи лодката в посоката, която сочеше пръстът на Остин. Когато се озоваха на мястото, Остин посочи надолу към водата и викна:

– Тук!

Лодката се раздруса и спря и Дзавала изключи двигателя. Остин остави настрана джипиеса и хвърли котвата. Лодката се залюшка във вълните на няколкостотин метра от малък остров. Ехолотът показа, че дълбочината на водата под корпуса им е четиринайсет метра. Остин и Дзавала съсредоточено се взряха в сателитната снимка, която им даде Уилмът. Ясно се виждаха бледите очертания на кораб. Плавателният съд би трябвало да е точно под корпуса им.