Клайв Къслър - Навигаторът

Саксън бе открил странен знак в руини в Перу – фигура, която съвпадаше с подобни символи, гравирани на плочи в Ливан и Сирия. Той го бе нарекъл „символа от Тарсис” и бе решил, че може да е съкращение за „Офир”. В книгата му имаше няколко снимки на знака.

Остин се загледа в тях.

Символът представляваше хоризонтална линия с обърнати обратно букви „Z“ в двата края, идентичен със символа, гравиран на полата на Навигатора и на хълбока на бронзовата котка.

Саксън беше проучил всичко налично за Соломон и Офир. А после, в глава, озаглавена „Епифания”, описваше как му е хрумнала идеята да започне да търси Савската царица. Никой не бил по-близък със Соломон от нея. Може би са си говорили в постелята. Търсенето на Офир отстъпило място на търсенето на гробницата на царицата.

Саксън бе прекарал години в търсене. Бе пропътувал безброй километри. И с времето мъртвата царица го беше омагьосала. Саксън вярваше, че е била историческа личност, а не легенда, както твърдяха някои експерти, че е била мургава и вероятно е произхождала от областта около Йемен. В книгата си преразказваше легендата за нея и Соломон. Според нея, царицата тръгнала да посети Соломон, защото любопитството ѝ било събудено от многобройните разказа за мъдростта му. Когато се срещнали, любовта им избухнала като огън. Родило им се дете. Накрая тя се върнала у дома, за да се погрижи за собственото си царство. Смяташе се, че синът им е станал цар на Етиопия.

„Мургава красавица, свързана с Етиопия” – помисли си Остин. Хвърли поглед към стълбите, които водеха към спалнята.

Един час по-късно дочете последната глава и остави книгата. Провери вратите, угаси лампите и тихо се качи по витото стълбище в спалнята. Съблече се, мушна се под завивките, без да събужда Карина, прегърна я и бързо заспа.

Гласът на Карина го разбуди рано на следващата сутрин. Тя беше направила кафе и говореше по телефона – правеше резервации за влака и уговорки с Музея на изкуството „Метрополитън”. След като и двамата се изкъпаха, облякоха и закусиха, Остин я закара до гара „Юниън”. Тя го целуна и каза, че вечерта се връща във Вашингтон. Обеща да му се обади, когато влакът тръгне от Ню Йорк.

От гарата Остин потегли към сградата на НАМПД. Качи се с асансьора до петнайсетия етаж, тръгна по един коридор, отвори врата и влезе в голямо, слабо осветено помещение. Широката извита стена бе покрита с блестящи телевизионни екрани, на които се проектираше информация, събирана от „НАМПД САТ”.

Сред по-литературно настроените членове на НАМПД всевиждащата система си беше спечелила прозвището „Окото на Саурон”. Джак Уилмът, пазителят на окото, изобщо не приличаше на страховитите създания от сагата на Толкин. Уилмът беше човек с благ нрав и изтънчени маниери. Контролираше системата на „НАМПД САТ” от сложно устроено командно табло в центъра на стаята.

От двете страни на таблото имаше по-малки работни места с компютри. Интерпретатори на сателитни изображения разпределяха десетките въпроси, пристигащи от учени, университети и организации, свързани с океана, от цял свят.

Остин се зачуди защо гениите обикновено са ексцентрични, когато става дума за косата им. Айнщайн, Бетовен, Марк Твен, Лекс Лутър – проклятието в живота на Супермен, дори брадатият компютърен гений на НАМПД Ирам Йейгър. Уилмът – закръглен мъж, прехвърлил четирийсетте, беше избрал прическа за прикриване на плешивостта с двойно премятане на кичури и разделяне на косата малко над ушите.

Остин се приближи зад Уилмът и с най-дълбокия си глас изрече:

– Поздравявам те, о, всевиждащи Саурон!

Уилмът се завъртя на стола и се ухили.

– Поздравявам те , о, смъртни! Очаквах те.

– Окото на Саурон вижда всичко и знае всичко – не му остана длъжен Остин.

– Съвсем не – отговори Уилмът. – Получих имейла и снимките ти от Турция. Вземи си стол и ми кажи с какво мога да ти помогна.

Остин се настани на един въртящ се стол.

– На снимките виждаш гипсови отливки от повърхността на древна статуя. Мисля, че завъртулките са контури на карта. Може би на район на Източния бряг. Чудех се дали не можем да сравним картата със сателитни снимки.

В отговор Уилмът кликна с мишката на компютъра. В един правоъгълник се появи снимката, която Остин бе направил на котката на Навигатора.

– Очертах я по-ясно – обясни Уилмът. – Разкарах сивите места, размазаните ръбове и какви ли не боклуци. Ясно очертаните граници подпомагат визуализирането.