Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Всяко крушение си има своите особености — отбеляза Остин. — Какви са главните заплахи тук?

— Ами, в ръкава си крие всякакви фокуси. На първо място е дълбочината. Времето за декомпресия е два часа. Трябва ви вълнено бельо под неопрена, заради студа. Има акули, идват за попадналите в мрежите риби. Повечето сини. Приема се, че не са опасни, но когато декомпенсираш, виснал на котвеното въже, някоя късогледа хищница може и да те сбърка с тлъсто парче.

— Когато се учех на тоя занаят, баща ми все повтаряше, че под водата, човек престава да стои най-отгоре в хранителната йерархия — отбеляза Остин.

Макгънти изсумтя в съгласие.

— Всичко това не би представлявало кой знае каква пречка, ако не бяха другите проблеми. Има едно гадно, постоянно течение. По цялата дълбочина и дори през кораба. Понякога имаш усещането, че ще те откъсне от въжето.

— Усетих как се мъчи да отклони подводницата от курса — каза Завала.

— Обърнахте ли внимание на видимостта?

— Днес се виждаше доста добре. Намерихме останките без светлини — отвърна Остин.

— Имали сте късмет. Грееше слънце, водата беше сравнително неподвижна. При мъгла или облачност може да се ударите в корпуса, преди да сте го забелязали. Но това е нищо в сравнение с вътрешността. Тъмно е като в подземното царство. Тиня навсякъде. Само да я докоснеш и наоколо се вдига мътилка, през която лъчът на прожектора не може да мине. Много лесно можеш да се объркаш и загубиш. Най-голямата опасност е да не се заплетеш някъде. Пълно е с най-различни кабели и жици. Разбира се, ако стигнеш до тях през всичките тия мрежи, въжета и риболовни корди, откъснати от въдиците на талпите любители на приключения, които идват на мястото на катастрофата. Те не се забелязват. Не знаеш, че е там, докато не ти се омотае около кислородния апарат. Имаш не повече от двадесет минути да се отървеш.

— Не е кой знае колко, за проучването на такъв голям кораб.

— Това е и една от най-големите опасности. Човек иска да се снабди с някое парче керамика или чиния с италианската емблема. Помисли само колко време и пари отиват, за да се спуснеш долу. Забравят. Бързо губят сили. Особено, ако трябва да се борят с течението и използват неподходяща дихателна смес. Правят грешки. Губят се. Забравят предварителния план. Снаряжението трябва да работи безупречно. При последното си спускане, носех пет бутилки, оловен колан, осветление, ножове, общо сто и петнадесет кила. Цяла вечност ти трябва, за да изследваш целия кораб. И пак можеш да объркаш посоките. Корабът лежи на една страна, палуби и разделителни стени стоят вертикално.

— Тоя «Андреа Дориа» изглежда тъкмо за нас, а Джо?

— Стига да сервират текила на бара.

Макгънти вдигна вежди. Обикновено с такава самонадеяност пред останките на «Андреа Дориа», се купуваше еднопосочен билет за чувала с тежестта, но за тия двамата не беше сигурен. Тоя големият, с неподходяща коса за гладкото му лице, и другият, с тихия глас и креватен поглед, излъчваха някаква необикновена сигурност. Тревогата изчезна от лицето на капитана и той се усмихна като стара хрътка. Изобщо не би се изненадал, ако цъфнат на бара в първа класа на «Дориа» и си поръчат по едно на бармана призрак.

— Какво ще е времето, капитане? — попита Остин.

— По тия плитчини е дяволски непостоянно. Днес спокойно, утре духа, та се къса. Тукашната мъгла е прочута. Ония от «Стокхолм» и «Дориа» могат да ти кажат колко гъста става. Сега вятърът е югоизточен, но ще се измести на запад и според мен, можем да очакваме спокойно море. Но колко дни ще остане такова, не може да се каже.

— Това е добре. Ние малко бързаме, така че не разполагаме с много време — каза Остин.

Макгънти се усмихна. Доста самонадеяно.

— Ще видим. Все пак трябва да призная, момчета, че имате дупе. Какво точно търсите, брониран камион в трюма? Доста ще се озорите. Особено пък, като не познавате кораба. — Поклати глава. — Бих искал да ви помогна, но моето водолазно поприще принадлежи на миналото. Би трябвало да имате водач.

Остин забеляза един син корпус да се изнизва покрай илюминатора. На носа му пишеше «Майра».

— Извинете, капитане! Мисля, че водачът току-що пристигна.

←100

Фатом — (мор.) прибл. 180 см

←101

Жълта подводница — един от хитовете на английския състав «Бийтълс» от шестдесетте години.

←102

Muchacho — (исп.) в случая момченце.

←103

Батискаф — съд за проникване на голяма дълбочина, който потъва с помощта на собственото си тегло, а изплава, след като изхвърли баласт.